Читать «Състезанието» онлайн - страница 44

— Виждате ли бъдеще в гражданските полети?

— Дали хората ще плащат, за да летят? Бог знае кога ще видим „аеробуси“ с подобни възможности. Но само преди няколко минути видях едно търговско начинание, което може да ни послужи за добър урок. Докато прелитах над Гардън сити, на километър на север, и планирах надолу към Белмонт парк, забелязах една кола за превозване на стоки. Движеше се насам и работеше за издателската къща „Дабълдей, Пейдж и ко“. Как, ще ме попитате, съм видял за кого точно работи? Е, в допълнение към рекламните надписи отстрани, някой буден рекламен директор от щаба им в Гардън сити е погледнал към небето, пълно с летци от Белмонт парк, и е написал името на издателската къща и на покрива на автомобила, за да ни привлече вниманието.

Репортерите дращеха по бележниците си.

Баронетът добави:

— С мен успя. Може би част от бъдещето на полетите са легналите рекламни пана.

Айзък Бел се засмя заедно с всички останали. Дългото лице на Едисън Сидни Мартин се озари от облекчение, като на човек, пуснат предсрочно от затвора.

— Хей, Джозефина! — подвикна той.

Джозефина бързаше към жълтия си самолет, навела глава, надявайки се да се промъкне незабелязано.

Тя се спря, помаха на англичанина и след това приятелски подвикна на жена му:

— Здрасти, Аби!

— Ето, няма ли да ви е по-приятно да интервюирате хубава жена? — попита летецът.

Докато репортерите се обръщаха към Джозефина, той скочи във фармана си и извика напрегнато:

— Завърти го, Ръгс, бързичко!

Лайънъл Ръгс, главният му механик, завъртя перката. Двигателят захапа още от първия път и баронетът се издигна над тревата, а зад него се разстла син дим.

Айзък Бел закрачи бързо да препречи пътя на репортерите към Джозефина. Като нищо някой, който й мисли злото, можеше да сложи визитка на шапката си и да се присъедини незабелязан към групичката.

Арчи вече бе предвидил опасността. Преди да я достигнат журналистите, я обградиха детективи с тежки погледи.

— Браво! — Бел похвали Арчи.

— За това господин Ван Дорн ми плаща толкова добре — ухили се Арчи.

— Оня ден ме попита защо още работиш, след като си богат.

— И аз се чудя — отвърна Арчи. — Особено когато ме понижат до „висококласен“ бодигард.

— Специално поисках да си ти. Не си понижен.

— Не ме разбирай погрешно. Джозефина е страшна работа и се радвам, че я пазя. Но истината е, че това е работа за охранителните ни служби.

— Не, не е!

Бел се завъртя и застана пред стария си приятел.

— Не прави тази грешка, Арчи. Хари Фрост иска да я убие и в охранителните служби просто нямаме нито един, който може да го спре.

Арчи беше почти толкова висок, колкото Бел, със също толкова дълги крайници. Бел го беше победил в боксов мач отдавна, но бе единственият. Добрите обноски, чарът и благородният му маниер криеха твърдост, която Бел рядко срещаше сред мъже от неговата класа.

— Твърде надценяваш Фрост — отбеляза Абът.

— Виждал съм го в действие. Ти не си.

— Виждал си го в действие преди десет години, когато си бил хлапе. Вече не си. А Фрост е десет години по-възрастен.

— Искаш ли да те заменя? — попита студено Бел.