Читать «Състезанието» онлайн - страница 168

Всички четири кутии динамит се поклащаха под моноплана, точно под Челере, където всъщност бяха най-балансирани. Висяха от щипките за лед. За дръжката им бе вързано въже, чийто друг край се намираше в кабината на Челере.

За да пусне динамита, трябваше само да включи детонатора и да дръпне въжето.

Бел остави бинокъла и се прицели с пушката. Разстоянието все още беше твърде голямо. Челере вече пресичаше гората от мачти по брега. Беше само на няколко минути от щаба на Уайтуей на улица „Маркет“. Бел се спусна под още по-остър ъгъл и набра още малко скорост. Постигна целта си — сега и той вече бе над брега и Челере беше в обсег. Ала вече беше над Бел, който заради спускането си летеше непосредствено над покривите на най-високите сгради.

Отпред беше сградата на „Инкуайърър“, по-висока от всички други около нея, с жълт банер на върха си. Бел настрои елеватора си, издигна се леко и намери машината на Челере в мерника на пушката си. Точно когато се готвеше да натисне спусъка, нещо блесна на откритата тераса на кабинета на Уайтуей. Бел веднага погледна през бинокъла.

Точно пред натоварения с динамит самолет на Челере, в десетката на предвидената му цел, оператори въртяха камери. Направляваше ги висока руса жена с бяла шемизета и вдигната коса, за да проверява какво виждат през обективите си. Мариан беше избрала да завърши филма си драматично, от покрива, който летците трябваше да обиколят, преди да се приземят на Президио.

Бел свали рязко дясното си крило, за да настрои мерника си така, че да няма риск да уцели някой от хората на терасата. Челере летеше право към сградата. Бе на по-малко от тридесет метра над Бел и бързо наближаваше, когато детективът го видя да посяга към въжето.

Бел още не можеше да стреля по Челере без риск за Мариан.

Ала ако не стреля, Челере щеше да пусне бомбата.

Бел направи остър ляв завой. Крилете проскърцаха, а укрепващите жици простенаха. Двигателят изрева и витлото захапа сменящите се въздушни течения. Самолетът се издигна встрани от курса на Челере. Бел вече можеше да стреля. Но разстоянието между тях се увеличаваше много бързо. Бел имаше секунда за изстрела си. Стреля.

Челере наведе глава стреснато и се огледа, като накрая с изумени очи фиксира „Орела“ на Бел.

Италианецът сграбчи въжето — ала закъсня. Самолетът му беше подминал сградата на Уайтуей. Свали едното крило, за да завие и да опита отново.

— Не на мене тия! — промърмори Айзък Бел.

Хората от терасата вече бяха в безопасност от изстрелите му, затова Бел стреля още веднъж. Този път почти уцели — Челере пак скри рязко глава и опита да завие встрани и нагоре, по-далеч от Бел. Бел го последва. Разбра, че номерът е да стои зад него и от посоката, към която Челере се опитваше да завие, за да го отдалечи още повече от целта му.

Челере се изкачваше и Бел го следваше. Челере се снишаваше и Бел отново го следваше, толкова плътно, че виждаше лицето на италианеца, сякаш се готвеха за боксов мач. Челере се наведе и взе нещо от кабината. Вдигна пушка с къса и дебела цев — рязана пушка лупа. Сачмите изпищяха и преминаха през укрепващите жици на „Орела“.