Читать «Състезанието» онлайн - страница 166

— Нека се споразумеем, сър. Няма да арестувам престъпници. Вие пък няма да ми казвате, че двигателят не звучи, сякаш ще спре насред полет.

— Съжалявам, Челере. Прав си. Какво чуваш?

— Донесете ми сандък, за да се надигна. — Той се качи на сандъка, от там в кабината и поигра с клапана, включвайки и изключвайки двигателя. Наклони глава и я тръсна объркан.

— Махнете клиновете от колелетата. Нека го покарам на земята.

— Внимавай да не се блъснеш в нещо. На двайсет метра не се вижда нищо.

Механиците издърпаха дървените клинове.

Челере включи двигателя.

— Чуваш ли? Чуваш ли?

— Не съм сигурен…

— Чуй… Ето, ще ускоря още.

Той увеличи газта на максимум. Самолетът зарева. Челере завъртя руля, оформи крилете, ускори достатъчно за петдесет метра и се издигна в мъглата.

Бел нареди да подготвят „Орела“, но нямаше как да преследва Челере в мъглата, нямаше как да знае накъде е поел. Трябваше да изчака, докато железопътният диспечер изпрати съобщение къде е видял Челере. Почти час след това Бел получи телефонно обаждане от жп детективите Том Григс и Ед Ботъмли.

— Сигурен ли си, че си хванал Фрост?

— Лично го оставих на леден блок в полицейската станция във Фрезно.

— Ние пък имахме втората си кражба на динамит за два дни. Някакъв човек влязъл в магазин в Мърсед с пушка и накарал горкия стар продавач да зареди над сто килограма динамит, детонатори и щипци за лед на една вагонетка, а после избягал. Намерихме вагонетката на пет километра надолу по линията, насред една нива. Нито следа от мъжа и откраднатото.

— Щипци за лед ли? — повтори Бел, объркан. — Какво още е взел?

— Сто килограма динамит не стигат ли?

— Какво още?

— Чакай!… Хей, Том, господин Бел иска да знае дали е взел нещо друго… А, да. Фенерче и електрически кабел.

— Какви детонатори е взел? Живачни или фулминатни?

— Електрически.

— Попаднахте ли за следи от камион или фургон?

— Това е странното. Единствените следи бяха далеч, в средата на полето. На пътя имаше само стъпки. Странно, не мислите ли?

— Не и ако е дошъл със самолет!

— О… Не ми хрумна… Още ли сте там, господин Бел?

Айзък Бел вече тичаше към „Американския орел“.

— Завърти!

Пърпоренето на двигателя накара Джо Мъд да се отмести и да остави Бел да отлети пръв. Бел намери железопътната линия, която трябваше да следва и се насочи на север към Сан Франциско. Имаше по-малко от триста километра, за които трябваше да настигне Марко Челере.

Откраднатото от магазина в Мърсед беше достатъчна следа. Това бяха всички съставни части на въздушна бомба с детонатор. Живачните и фулминатни детонатори избухваха при контакт и биха били смъртоносни на самолет, който тресе, докато отлиташе и ветровете постоянно си играеха с него. Всякакви внезапни движения биха ги взривили, както и самолета.

Само че електрическият детонатор можеше да се контролира от прост прекъсвач. Стига прекъсвачът да беше изключен, за динамита нямаше опасност.

Челере щеше да го настрои така, че да се включи, след като го пусне — и още веднъж, когато паднеше върху целта си. Затова щеше да има два прекъсвача, един да подготви бомбата, а другият да я взриви при удара.