Читать «Състезанието» онлайн - страница 169

— Имаш зъби, а? Аз също!

Бел също стреля.

Ръката на Челере се отдръпна от кормилната ръчка, сякаш инструментът беше нажежен. Бел стреля отново.

Челере дръпна алетоните и руля и машината се издигна към залива на Сан Франциско. Бел го последва, обмисляйки как да го притисне над водата. Челере обаче зави обратно към сградата на „Инкуайър“. Бел също направи рязък завой. „Орелът“ направи точно каквото детективът искаше от него и той осъзна, че след шест хиляди мили над континента вече започва да схваща как се лети.

Бел се намести успоредно до Челере, насочи пушката си към него и пусна кормилната ръчка, за да покаже на италианеца да се сниши и да кацне, ако не иска Бел да го застреля. Вместо това другият мъж пак вдигна лупата и стреля от упор. Всички сачми пропуснаха, освен една, която уцели затвора на ремингтъна и го блокира.

Айзък извади браунинга си и стреля с него.

Ответният рев на лупата му подсказа, че Челере не е впечатлен. Сега италианецът започна да се възползва от по-тежкото си оръжие, умело презареждайки и стреляйки отново. Единствено късия обсег на пушката спасяваше Бел. Челере се готвеше отново да пусне бомбата. Посегна към жицата, която щеше да затвори първия електрически прекъсвач.

Детективът промени курса на „Орела“, така че да се блъсне в моноплана на Челере. По лицето на изобретателя се изписа паника. Почти докосвайки жълтия моноплан, Бел зави в последната секунда и застана право пред Челере. Очите му се сблъскаха с двойната цев на лупата на италианеца.

Марко Челере нямаше как да пропусне и с усмивка натисна двата спусъка.

Бел видя как цевите бълват огън и разбра, че е спечелил. Перките на Челере блокираха изстрела му. Оловото пръсна двуметровото дърво на парчета. Монопланът се олюля. Челере опита да планира безмоторно, пикирайки встрани и набирайки скорост. Теглото на динамита обаче беше твърде голямо за безсилната машина. Вместо да завие, самолетът започна да се върти. Едно от крилата се удари в покрива на сградата на Уайтуей и се счупи.

Изгубил всякаква инерция, монопланът се устреми към улица „Маркет“.

Бел затаи дъх. Можеше само да се моли, че е разсеял Челере достатъчно, за да не задейства бомбата. В противен случай самолетът щеше да се взриви, когато се удари в земята. След две секунди, продължили сякаш цяла вечност, самолетът падна, но не се взриви. Пострадаха само изобретателят — убиец и жълтият ролс-ройс на Уайтуей, върху който се сгромоляса монопланът.

Айзък направи кръг около сградата на „Инкуайърър“ и двамата с Мариан си помахаха радостно.

След това мина покрай Ноб Хил и прекоси града към моста Голдън гейт.

Далеч зад себе си видя червена точка в небето. Джо Мъд наближаваше Оукланд. Бел се ухили широко. Мъд и издръжливият му малък биплан трактор бяха само на петнадесет километра от победата. Изражението на лицето на Уайтуей щеше да е безценно.