Читать «Състезанието» онлайн - страница 165

Епилог

„О, да! Нека, скъпа, полетим!“

Марко Челере видя изход от затруднението си положение. Вместо да чака безпомощно Джозефина да си промени решението и да се страхува, че няма да го стори, той поиска междуградско обаждане от хотелския телефон. На другия край на линията, в Сан Франциско, Престън Уайтуей грабна слушалката.

— Ще лети ли?

— Марко Челере е, изобретател на самолета ви и главен механик.

— О… Е? Ще лети ли?

— Разбирам — каза Челере любезно, — че с господин Бел закусват в момента и го обсъждат. Още има време — мъглите не са се вдигнали. Но имам предложение. Ако Джозефина не може да спечели купата „Уайтуей“, машината й все пак може.

— За какво говорите?

— Ако не се съгласи да довърши състезанието, ще прелетя последната част от трасето и ще спечеля състезанието за нея.

— Това е против правилата. Един пилот, една машина, от начало до край!

— Ние сме светски хора, господин Уайтуей. Правилата са ваши. Купата „Уайтуей“ е ваше състезание. Можете да промените собствените си правила.

— Господин Челере, може да разбирате от самолети, но нищичко не знаете за читателската публика. Ще налапат всяка лъжа, която им подадете — освен ако не е за нещо, което вече са обикнали. Те обичат Джозефина. Искат тя да спечели. Не се интересуват въобще от летящата ви машина.

— Но ще е толкова добре за авиацията… — започна да моли Челере.

— И още по-добре за вас. Не съм вчерашен.

Линията рязко прекъсна в ухото на Челере.

Той отиде пред вратата на хотелската трапезария и наостри уши. Бел говореше напрегнато. След това Джозефина силно и отчетливо рече:

— Не!

Челере забърза към моноплана си. Мъглата още беше гъста и той едва виждаше машините на Мъд и Бел. Вандорнските механици на Джозефина го наблюдаваха подозрително, въпреки че ги напътстваше още от Юма, Аризона.

— Трябва да стартираме двигателя — каза той.

— Защо? Тя никъде няма да ходи.

— Господин Бел е много убедителен. Може да убеди Джозефина да си промени решението. Нека да напълним резервоара й, да стартираме двигателя и да го загреем.

Мъжете се спогледаха. Челере продължи:

— Не виждам механиците на Мъд да се подмотват тази сутрин. Когато се вдигне мъглата, ще са готови за тръгване. Няма ли да е добре и ние да сме готови за всеки случай?

Това ги убеди. Все пак състезанието си беше състезание, а и макар да бяха по-добри детективи, отколкото механици, се състезаваха вече четиридесет и осем дни през шест хиляди километра.

— Започнете да зареждате. Сега се връщам.

Челере се върна в спалното си купе и взе еднометрова тръба от нагъната хартия, запечатана и от двата края. Сложи я в кабината.

— Какво е това? — попита единият детектив.

— Флаг на Сан Франциско инкуайърър, който Джозефина трябва да развее, когато се приземи на Президио. Какво не е наред с двигателя?

— Какво имаш предвид?

— Не ми харесва звукът.

— На мен ми звучи добре.

Челере изгледа детектива — механик от упор. После му се усмихна ослепително.