Читать «Изгубената реликва» онлайн - страница 3
Скотт Мариани
Името му беше Григорий Шиков. Наричаха го „Царя“. Беше на седемдесет и четири години, с посивяла коса, корав и безмилостен. В продължение на половин столетие етиката на бизнеса му се определяше от практически съображения. Обичаше нещата да са прости и да няма нерешени проблеми. Три такива проблема току-що бяха заличени. Нищо друго не очакваше онези, които се опитваха да навредят на интересите на Григорий Шиков.
Той се обърна към задната седалка, където седеше човек с камера.
— Записа ли го?
— Записах всичко, шефе.
Шиков кимна. Клиентите му не бяха хора, които можеше да разочарова — но дори и те нямаше как да не се впечатлят. Той беше наясно, че те ще използват новите си играчки както намерят за добре, щом сделката бъде сключена и стоката смени собственика си. Преговорите бяха в заключителната си фаза. Всичко изглеждаше добре.
— Да тръгваме — нареди Шиков на шофьора.
В този момент телефонът в джоба му зажужа и той посегна да го извади. Настояваше да сменя телефоните си през няколко дни, но сегашният го дразнеше. Беше твърде малък и дебелите му пръсти не се справяха с дребните бутони. Отговори със сумтене. Рядко говореше по телефона — съобщаваха му каквото трябваше да знае и той слушаше. Едно от многото неща, с които беше известен, беше будещото страх мълчание. Както и че никога не спеше. Че не трепваше. Не се колебаеше. Че без никакви съжаления и извинения се бе изкачил на върха на най-трудния бизнес на планетата и се бе задържал там. Бяха го предизвиквали много пъти. Но не познаваше поражение. Не го бяха хващали.
Шиков очакваше друго обаждане и се канеше да прекъсне линията веднага, но не го направи. Обаждаше се Юрий Майски — един от най-близките му сътрудници. Освен това той беше негов племенник, а Шиков държеше на семейството си — или каквото беше останало от него след смъртта на жена му преди три години.
Изслуша Майски и усети как пулсът му се ускорява.
— Сигурен ли си? — избоботи той.
Въпросът не беше случаен. Майски много добре си даваше сметка, че шефът му не си губи времето с празни приказки. Когато отговори, гласът му потрепери едва доловимо.
— Напълно. Според контакта ни то ще бъде там, без съмнение. Съвсем сигурно е.
Възрастният мъж помълча няколко секунди. Свали телефона от ухото си, докато асимилираше неочакваната новина.
После отново заговори съвсем спокойно.
— Къде е синът ми?
— Не знам — отвърна Майски след секунда.
Верният отговор гласеше, че Анатолий би могъл да бъде открит на едно от три места — или пиян на борда на яхтата си, или да проиграва в казиното парите на баща си, или да се държи като свиня в леглото на някоя амбициозна красавица. Беше по-умно да излъже.
— Намери го. Кажи му, че имам работа за него — изсумтя Шиков.
3
Бен Хоуп погледна грубо начертаната карта върху арматурното табло и вкара джипа през портала. Пътят напред се виеше през опърлена от слънцето долина. Не виждаше къщата, но предполагаше, че е на около километър от другата страна на възвишението.
