Читать «Изгубената реликва» онлайн - страница 2

Така че те просто чакаха, всеки сам с мислите си в покоя, който идва с истинското примирение с неизбежността на съдбата. В съзнанието и на тримата се нижеха едни и същи мисли. Тъжни мисли за съпруги и приятелки, които нямаше да видят никога повече. Спомени за добри времена. Всеки от тях си даваше сметка, че бе имал добър шанс. Макар и да им горчеше сега, и тримата знаеха, че този миг в крайна сметка щеше да дойде. Знаеха с кого си имат работа. В света, който бяха избрали за себе си толкова отдавна, нещата бяха такива.

Сега само се молеха всичко да приключи бързо.

Двата бойни хеликоптера Ка-50 „Черна акула“ бързо приближаваха целта си. Зад лъскавите шлемове пилотите спокойно отчитаха показанията на уредите и подготвяха за стрелба въоръжението под корпуса на машините. Лазерните устройства за засичане на мишени попаднаха на каменната постройка на разстояние два километра и я показаха на мониторите. Беше достатъчно голяма, за да могат да преброят брънките на веригата, подсигуряваща катинара, с който бе заключена вратата. Пилотите активираха ракетите и се приготвиха за стрелба.

Нямаше команда от базата. Това означаваше, че операцията е в ход.

Пилотите натиснаха бутоните и почувстваха вибрациите в машините си, когато ракетите им полетяха едновременно. Малко по-къси от три метра, с тегло четирийсет и пет килограма, противотанковите ракети „Вихър“ летяха със скорост шестстотин метра в секунда. Пилотите ги проследиха с очи, докато се насочваха към целта със смъртоносна точност. Минаха три безкрайни секунди, докато четирите димни следи пронизваха въздуха към дърветата долу. Удариха бързо една след друга и бойните глави детонираха с ослепително бял огън. Постройката за миг се превърна в летящи отломки.

Пилотите се насочиха към разрушената цел и активираха страничните 30-милиметрови оръдия. Нямаше никаква нужда от това, но шефът гледаше. Беше им казал, че иска да изглежда сериозно, а когато той искаше демонстрация на огнева мощ, нямаше как да не я получи. Оръдията посипаха земята с дъжд от снаряди. Роторите раздухаха облаците дим, когато хеликоптерите увиснаха над опустошеното място. Там, където беше каменната постройка, сега имаше нещо като разорана нива.

Със спускането на нощта онова, което бе останало от тримата мъже, щеше да бъде заличено от дивите животни.

2

Мъжът, който наблюдаваше зад затъмнените бронирани стъкла на хъмвито, свали бинокъла и се усмихна доволно, когато видя издигащите се във въздуха кълба дим. Проследи с поглед полета на хеликоптерите към секретната им база и присви очи заради слънцето. Там щяха да са добре скрити от бившите им собственици.