Читать «Разказът на Прислужницата» онлайн - страница 165

Дали нашата разказвачка е успяла да се добере до външния свят и да си изгради нов живот? Или са я намерили в таванското ѝ укритие, арестували са я, изпратили са я в Колониите или „При Йезавел“, или дори са я екзекутирали? Колкото и да е красноречив нашият документ обаче, по тези въпроси той мълчи. Можем да призовем Евридика от света на мъртвите, но не можем да я принудим да отговори. А обърнем ли се, я зърваме само за миг, преди да ни се изплъзне и да избяга. Доколкото е известно на историците, миналото е необятна еклива тъмнина. Гласове може и да достигат до нас оттам, но думите им са пропити от непроницаемостта на матрицата, от която са породени. Колкото и да се опитваме, невинаги сме в състояние да ги дешифрираме прецизно на по-ярката светлина на своя ден.

Аплодисменти.

Някакви въпроси?

1

И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, прочее, да ми помогне. Иисус ѝ отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме. (Лук. 10:38-42). — Б.пр.

2

Аврам рече на Сара: ето, твоята слугиня е в ръцете ти; прави с нея, каквото щеш. И Сара взе да я притеснява, и тя побягна от нея. (Бит. 16:6). — Б.пр.

3

И ако някой удари раба си или рабинята си с тояга, и умре под ръката му, непременно да се накаже. (Изх. 21:20). — Б.пр.

4

„Понеже те сееха вятър, буря ще пожънат.“ (Ос. 8:7), „Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето.“ (4 Царств. 2:11), „Тогава Ти запази две животни: едното се наричаше бегемот, а другото — левиатан.“ (3 Ездр. 6:49). — Б.пр.

5

„Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите.“ (Притч. 15:3). — Б.пр.

6

„Сонет 19“ („За слепотата“), Джон Милтън. Прев. Калоян Игнатовски. — Б.пр.

7

„… слушайте: ето, излезе сеяч да сее; и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха. Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока; а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.“ (Марк. 4:3-7). — Б.пр.

8

„Благословен ще бъде плодът на твоята утроба, и плодът на земята ти, и плодът на добитъка ти, и плодът на воловете ти, и плодът на овците ти.“ (Втор. 28:4). — Б.пр.