Читать «Черните кучета» онлайн - страница 4

Толкова симетрични бяха обектите на нашата неприязън, че една вечер, когато Тоби бил у нас, като се правел, че релаксира в мразовитата мръсотия на нашата кухня, пушел цигари и се опитвал да впечатли Джийн (която, трябва да се каже, го ненавиждаше, защото гласът му бил като на човек от народа), аз бях у тях, удобно разположен на честърфийлда пред запалената камина, в ръка със затопляща се чаша малцов скоч от питиетата на баща му, под краката с прекрасен килим от Бухара, който според Тоби беше символ на „културологично изнасилване“, и слушах разказа на Том Лангли за смъртоносния отровен паяк и агонията на някакъв трети секретар на първия етаж на британското посолство в Каракас, докато оттатък антрето чувахме през отворената врата как Бренда упражнява една каденца от синкопирания рагтайм на Скот Джоплин, когото по онова време преоткриваха и все още не бяха изпълнявали до втръсване.

Давам си сметка, че казаното по-горе не е в моя полза — фактът, че Тоби преследваше при невъзможни обстоятелства красива, смахната и недостижима млада жена, набезите му, или набезите на Джоу и на децата на Силвърсмит в квартала бяха доказателство за истинска жажда за живот, а увлечението на едно седемнайсетгодишно момче по комфорта и разговорите на възрастните говореше за угнетен дух; а и при описанието на този период от живота си аз неволно подражавам тук-там не само на самодоволното, презрително държане на подрастващата ми по онова време личност, но и на доста официалния, резервиран и увъртян тон, с който говорех тогава, несръчно подобие на недочетения Пруст, използван, за да ме представя на света като интелектуалец. Единственото, което мога да кажа за по-младата си личност, е, че, макар по онова време почти да не си го признавах, моите родители ужасно ми липсваха. Налагаше се да си изградя защита. Помпозността беше една част от нея; друга част беше презрението, което си бях изработил към заниманията на приятелите ми. Те можеха свободно да се скитат, защото имаха осигурен живот, а аз имах нужда от домашните огнища, които бяха напуснали.