Читать «Време на мъчения» онлайн - страница 215

В бункера изглеждаше пусто. Паркър очакваше да почувства осезаемото присъствие на злото, но не усети нищо — нищо освен налудната човешка низост, тласнала Отреза към създаването на един бог от костите на жертвите си. Мъртвия крал съществуваше, защото Отрезът го желаеше, но Паркър не беше длъжен да вярва в него. Той се извърна от отвратителния скелет. Не искаше повече да го гледа.

Ейнджъл и Луис стояха на вратата и се взираха в кухия бог на трона. Зад гърба им се приближи Хенкел и тримата мълчаливо загледаха разложеното величие.

— Какво е това? — попита накрая Хенкел.

— Доказателство — отвърна Паркър.

— За какво?

— За поколения убийства. Намерихте ли Хоб?

— Още не.

— Когато го откриете, това нещо ще го завлече на дъното.

— Тук смърди на бензин. По-добре не драскайте кибрит.

Луис пристъпи надясно, за да огледа по-добре Мъртвия крал, но се спря.

— Мамка му.

Паркър проследи погледа му. В краката на Луис, върху купчинка пръст, лежеше захвърлена кутия от цигари, наглед още пълна.

— Вън — каза Паркър. — Веднага!

Нямаше нужда да повтаря, не и с тази миризма на бензин, която беше изпълнила ноздрите им. Престрелката в Отреза беше спряла и от Квадрата се чуваха приглушени гласове. По склона към тях се движеха трима щатски полицаи.

— Назад — извика Хенкел, — тук може да имаме проблем.

Откъм бункера се чу съскащ звук, последван от тих пукот, като че ли някой бе запалил печка на дърва. Думата „може“ явно беше излишна. Възпламеняващото устройство запали бензина и вътрешността на постройката лумна. Макар и далеч, Паркър усети горещата ударна вълна, а вратата се затвори с трясък, като че ли огънят сам беше решил, че изпепеляването на Мъртвия крал трябва да остане скрито от очите. Стените запушиха, преди да се появят първите огнени езици, и накрая всичко пламна ведно — и бункерът, и дървото в него. Тези, които можеха, се събраха, за да гледат как огънят се издига все по-високо и как стените и покривът рухват. Дъбът приличаше на огромна пламтяща ръка, а сред огнения ад видяха една ухилена фигура върху черен трон.

92

Касандър се спря за миг, за да погледне дима, който се вдигаше над Отреза. Ако някой го беше видял, изражението му щеше да му се стори напълно неутрално: без следа от гняв, разкаяние или тъга. Отрезът, какъвто го познаваше той, си беше отишъл завинаги. Той никога нямаше да се върне там.

Ала Касандър не беше сам.

Защото Мъртвия крал беше в него.

93

По-голямата част от деня премина в разчистване на останките от Отреза и извозване на ранените до болниците, а на мъртвите — до моргата. Разпитите щяха да отнемат дни, може би и седмици. Всички пълнолетни жители на Отреза бяха арестувани и им бяха прочетени правата. Те щяха да се явят възможно най-скоро пред съда, за да бъдат отново информирани за правата си и евентуално да им бъде определена гаранция. В Западна Вирджиния всеки обвинен в углавно престъпление имаше право да поиска предварително изслушване в рамките на десет дни, ако е задържан, или на двайсет, ако е освободен под гаранция. Доста работа чакаше окръг Пласи и целия щат.