Читать «Време на мъчения» онлайн - страница 214

Паркър надуши бензин. Докосна стените и усети влага по пръстите си. Явно се бяха подготвили да опожарят бункера заради атаката срещу Отреза, макар да не знаеше защо още не са го направили. Може би го отлагаха с надеждата да спасят духовния си дом.

Подът, направен от дърво и камъни, беше покрит със свежа слама, но Паркър почти не поглеждаше към него. Вниманието му беше приковано от две фантасмагорични гледки. Първата беше огромното дърво, което сякаш се беше родило тук, за да извиси масивния си ствол като колона, а клоните си — като греди, които да подпират покрива. Удивителен жив организъм, който ярко контрастираше с безжизнения предмет в основата си.

Мъртвия крал беше положен на трон, издялан от масивен блок черно дърво. Самият трон стоеше на пиедестал от няколко дървени стъпала, така че съществото да гледа на посетителите си отвисоко. Раменете и горната част на ръцете му бяха покрити с плащ от тъмни кожи, а на пръстите му блестяха златни пръстени. Седеше с идеално изпънат гръб, стиснало дръжките на трона с костеливите си пръсти и здраво стъпило с нозе в основата му. Ребрата му под плаща бяха здрави, кръстните му прешлени — прави и неувредени, кухините на таза — чисти, без прах и насекоми.

Ала това, което спираше дъха, бе черепът. Имаше кехлибарен цвят, въпреки че долната челюст беше малко по-светла и по-запазена от останалата част. Всичките му зъби бяха непокътнати, но носната кост беше счупена на едно място, разширявайки пукнатината в средата на черепа. Паркър се взря в очните кухини и Мъртвия крал отвърна на погледа му: пратеник от свят, в който всички ще идат рано или късно. Върху челото му стоеше златен венец, украсен с кости от пръсти, сочещи към небето.

Паркър се приближи и въпреки оскъдната светлина видя, че костите на Мъртвия крал не си съответстват съвсем: някои бяха по-дребни и жълтеникави от другите, десният пищял беше значително по-къс от левия, зъбите бяха неравни и нащърбени, а резци и кътници се редуваха с кучешки. Забеляза жиците, които държаха костите на място, и следите от внимателната работа по реставрацията и свързването им, и разбра.

Мъртвия крал не беше един, а много: същество, съставено от жертвите на Отреза, всяка от които беше допринесла за създаването и силата му. Паркър се почуди дали и Джеръм Бърнел е сред тях; всъщност беше сигурен, че е така. Само мозъчният череп и лицевите кости, без долната челюст, бяха взети от едно място и изглеждаха по-стари от другите. Това беше началото, първата жертва. Ако Мъртвия крал имаше самоличност, различна от останките, които го съставляваха, тя беше там, но каквото и име да бе носила, то отдавна беше забравено.

В пода близо до трона беше забит метален кол, от който висяха два комплекта окови. Паркър пробва механизмите им и установи, че са добре смазани. Отново се сети за Бърнел и за всички нещастници, които бяха прекарали последните си дни и часове в компанията на Мъртвия крал.