Читать «Време на мъчения» онлайн - страница 211

Докато Хенкел се опитваше да чуе какво му говорят отсреща, Паркър чу грохот от юг и след секунди пред очите им се появи бронираният MRAP, следван от един джип и една патрулна кола на щатската полиция, които скоро се натъкнаха на преобърнатия буик, пикапа на Хенкел, чийто капак беше станал на решето и от дупките свистеше пара, и една относително здрава кола под наем.

— Е — рече Луис, като огледа внушителната бронирана машина и си помисли, че положението винаги може и да е по-лошо, — сега поне можем да разкараме буика.

* * *

Хенкел прецени, че най-отпред ще се движи бронираната машина със специалния отряд, защото се надяваше противникът да се огъне, щом я види. Важното беше да стигнат до Квадрата, където чакаха Касандър и ядрото на Отреза, преди останалите части на полицията. Ако Хенкел успееше да се разбере с Касандър, може би щяха да избегнат излишно кръвопролитие, въпреки че вече се чуваха престрелки от други части на Отреза. А си оставаше и проблемът със самия Касандър.

Приска Тинсли потвърди това, което бе извикал гласът от къщата: Оберон беше мъртъв, убит от сина на Касандър, Лусиъс, почти със сигурност по заповед на баща си. Приска не знаеше дали Касандър е наредил убийството на Хенкел, но изглеждаше много вероятно. По предплатените телефони и късовълновите радиостанции, с които се общуваше в Отреза, се бе разпространила и мълвата, че синовете на Касандър са мъртви. Хенкел силно се съмняваше, че първият приоритет на Касандър ще бъде проявата на здрав разум.

Полицаите избутаха пикапа на шерифа от пътя, след като Хенкел изрази разбираемата неохота да го досъсипят с бронираната машина — решение, за което бе двойно по-благодарен, след като видя какво се случи с буика. Натовариха Приска Тинсли на задната седалка на един от полицейските автомобили — надяваха се да успее да вразуми следващите бранители на пътищата към Отреза, но на практика се натъкнаха само на още една блокада от дървени трупи и чували с пясък и след няколко вели изстрела по бронираната машина, защитниците се съгласиха да оставят оръжието и се предадоха. Двама от тях бяха тийнейджъри, а третият — двайсетинагодишно момиче, и всички изглеждаха признателни за арестуването си. Не бързаха да умират. Никой от тях обаче не знаеше какво се случва в Квадрата, освен приблизителния брой на силите там: не повече от двайсетина мъже и жени, като най-възрастните и децата бяха прибрани в затвора заради собствената им сигурност. Хенкел посочи мястото на бившия затвор на картата, която беше дал на Паркър, и изпрати двама полицаи там, за да поддържат спокойствието на хората вътре и да предотвратят неволното му подпалване от другите полицейски сили, навлизащи в Отреза. Въпреки че със специалния отряд в бронираната машина имаше лейтенант от щатската полиция, той беше достатъчно разумен, за да остави ръководството на Хенкел. И той, също като шерифа, нямаше желание да цапа ръцете си с кръвта на жени и деца.