Читать «Време на мъчения» онлайн - страница 200
Джон Коннолли
Пери запаса отново ризата си. Одел не разбираше как така дрехите му са толкова чисти и само едната му маратонка носи следи от сполетялата го беда, но Пери винаги бе държал на спретнатата външност. Смъртта явно не беше променила това.
Пери посочи шубраците от лявата страна на Одел, където между дърветата се виждаше тясна пътечка. Остри метални зъби проблеснаха на лунната светлина. Това беше капан за животни, поставен точно там, откъдето би минал външен човек, решил да влезе по-напряко в Отреза. Това обясняваше защо Пери го водеше по по-трудния път.
Продължиха напред. Одел следваше стъпките на Пери все по-внимателно. Не искаше да умре тук. Не искаше да свърши като него.
И не искаше повече да гледа дупката в главата му.
84
В Отреза се върна само един пикап, в който бяха натоварени мъртвите и ранените. Другите два автомобила бяха останали в мотела. Касандър, Лусиъс и Мариус наблюдаваха приближаването му. Оберон също отиде при тях, пъхнал пистолет в колана си. Бяха предупредени, че атаката в „Драйдън“ не е минала добре. Грешка бе да възложат тази задача на Джабал и Бенедикт, а както изглежда, последният беше останал в ръцете на Паркър. Никой от оцелелите не знаеше дали е жив, или мъртъв. Бяха побегнали, за да спасят себе си.
Полицията щеше да дойде. Беше неизбежно. Имаше свидетели.
Докато сваляха телата, се чу женски вой и плач. Единият труп беше увит в старо одеяло и миришеше силно на изгорена плът. От одеялото се показа овъглена ръка и воят се усили.
Оберон се огледа за Шера и Хана, но не ги видя. Имаха нужда от тях, особено от Хана, която беше най-опитният лечител в общността. За последно ги бяха видели да приготвят храна за кучките в бараката.
Касандър се приближи до него.
— Какво ще правим?
— Ще хвърлим вината върху мъртвите — отвърна Оберон. — Неколцина от младежите ни са се скарали с Паркър и са се опитали да го убият. Не сме знаели нищо, докато пикапът не се е върнал, но единственият оцелял е бил шофьорът и той също е умрял тук. Ще се погрижим за ранените и после ще ги разкараме някъде.
Касандър не вярваше на ушите си.
— Сериозно ли говориш?
— Какво друго ни остава?
— Да се бием — намеси се Лусиъс.
— Това няма да бъде конфликт на местно ниво, няма да е просто с Хенкел. Ще бъде замесена щатската полиция, може би дори ФБР и Бюрото за алкохола, тютюна и оръжията. Не можем да се изправим срещу всичките.
Той погледна към Касандър и усети прилив на гняв заради предателството, което подозираше. После очите му се спряха на затворническата барака. Нещо не беше наред. Може би някоя от кучките се беше разболяла.
