Читать «Черният ангел» онлайн - страница 3

Отлично знаеше, че нищо, просто нищо на този свят не може да състари една жена така, както грижите и тревогите около едно изпуснато дете. През последните години бе станала податлива на дребни премеждия, дето създават мъчнотии на жени, по-възрастни от самата нея поне с десетилетие. И все повече време й бе нужно да се възстановява от тях, много повече, отколкото преди. Дребни неща, за които обаче човек в нейното положение трябва винаги да внимава: изненадващо появяващи се бордюри на тротоарите; пукнатини по плочките на паважа; неочакваното подрусване на автобуса в мига, когато се изправя; разлятата и сетне забравена вода по кухненския под. От тези неща се плашеше много повече, отколкото от младежите, дето вечер се събираха в паркинга на стриптийзьорското заведение недалеч от дома й и с жадни очи се оглеждаха за лесна плячка — уязвими, по-слаби от тях хора. Съзнаваше, че никога няма да я изберат за жертва, защото от нея се страхуват повече, отколкото от полицията и от по-сериозните престъпници. А се страхуваха, защото познаваха човека, застанал някъде в сенките на живота й. Нещо в нея ненавиждаше факта, че ги е страх, макар и в същото време да се радваше, че има такава защита. А тя бе спечелена по най-трудния начин; смяташе, че е получена с цената на една изгубена човешка душа.

Понякога се молеше за него. Другите в паството се биеха в гърдите екзалтирано, пищяха „Алилуя!“ и поклащаха глави пред проповедника, а тя мълчеше, свела очи към гърдите, и безмълвно пледираше неговата кауза. В миналото, преди много време, бе молила Провидението да го възвърне към заслепяващата Си светлина, да го окуражи да потърси изкупление и спасение, намиращи се единствено в отказа от насилие и греховен живот. Днес вече не вярваше в този вид чудеса. И вместо тях умоляваше Всевишния да бъде милостив и да прости благосклонно прегрешенията, когато в деня на страшния съд изгубената овца застане пред трона Господен. Молеше го да отсъди справедливо живота му и в него да съзре онези дребни актове на човешко достойнство и почтеност, които ще натежат в полза на опрощението или поне на снизходителността.

Сигурно обаче имаше човеци, неспособни да избегнат вечното проклятие, извършили грехове така грозни, че прошката става недостижима за тях. Проповедникът винаги твърдеше, че Господ Бог прощава на всички, но само когато грешникът осъзнае лошото в себе си и потърси пътя на доброто. И ако това е вярно, значи молитвите й бяха напразни, а той бе осъден на вечни мъки.