Читать «Черният ангел» онлайн - страница 6

— Късметлия — рекох му тогава, а той отвърна:

— Един приятел ги бачка специално и ги шитка. Ако искаш, да те уредя по-евтино, а?

— Иначе не бих ги и взел — засмях се аз. — Всъщност изобщо не ми трябват.

Тогава Джаки се обиди. Чувствителен си бе, пък обичаше да се представя за по-големия брат на Силвия, тоест от същото човек тесто, че и боксьор, само че излязъл от форма.

Сега го запитах за работата, с която се бяхме заели.

— Колко хора са в къщата? — говорех тихо, но мисълта му бе на друга вълна.

— Я гледай ти, облечени сме еднакво — подхвърли той.

— Какво?

— Еднакви дрехи носим — скивай, ти си със шапка, същото яке, джинси. Само дето носиш ръкавици, аз пък съм с ей такава тениска. Иначе сме като близнаци.

Свястно момче беше Джаки Гарнър, обаче си падаше откачалка. Някой ми каза веднъж, че заряд избухнал случайно току до него по време на армейската му служба в Берлин, а то беше горе-долу малко преди падането на Стената. Бил в безсъзнание почти седмица, а след като дошъл на себе си, цели шест месеца не си спомнял нищо от това, което се е случило след 1983 г. Дори и след като се възстанови напълно, в паметта му пак имаше празноти. Редовно стряскаше продавачите в музикалния ни магазин, търсейки „нови“ компактдискове, дето всъщност бяха с по петнайсетина години остарели. От армията го пенсионираха, след това се хвана да работи на хонорар, наемник най-вече за силова работа. Познаваше оръжията, добре боравеше с тях, наясно беше с техниката на проследяването, пък и доста силен физически беше. Виждал съм го с лекота да се оправя с трима в кръчмарско сбиване, обаче от онзи заряд наистина му хлопаше дъската и понякога се държеше направо като дете.

Както и сега.

— Джаки, не сме на танци, братко. Няма значение как сме облечени, еднакво или другояче.

Той сви рамене, отмести поглед. Веднага загрях, че пак се е обидил.

— Виж сега, аз само казах, че е интересно — изтърси той с престорено безразличен тон.

— Аха, другия път като ти се обадя, първо ще те питам какво да си облека. Хайде, Джаки, че ще замръзнем. Давай да вършим работата.

— Нали ти си началникът, ти ще кажеш — веднага отвърна той, то така си и беше.