Читать «Черният ангел» онлайн - страница 27

Взе я в ръка и я огледа. Име нямаше, но пък имаше илюстрация — обкован в броня ангел е стъпил върху змия с облечени в желязо крака. Иначе в ръка държи копие, върхът му е забит в главата на влечугото, а от раната тече тъмна кръв. На гърба на картичката бе отпечатан номерът на дискретна служба за телефонна връзка. До него с черно мастило бе написана буквата Л, а отдолу — адресът на автосервиза.

Малцина притежават или са притежавали такава картичка — това Арно го знаеше отлично, а пък и за пръв път виждаше адреса на техния сервиз написан ръкописно под телефонния номер. Всъщност зърна ли буквата Л, мигом му светна за какво става дума. Това в ръцете на женицата не беше нещо като връзка или пропуск, не беше дори и някаква форма на молба. Беше си направо заповед — видиш ли я в някого, незабавно му окажи всяческа помощ.

— Не се ли обадихте на този номер? — попита механикът с интерес.

— Не искам да говоря с него чрез посредници или някакви си служби. Искам да го видя лично.

— Не е тук. Извън града е.

— Къде?

Механикът помисли, поколеба се. Все пак… не познава тази жена и въпреки вече споменатия принцип възможно ли е за беля това да се окаже някаква уловка? Сетне взе решението.

— В Мейн е.

— Много ще ви бъда благодарна, ако ми дадете адреса на мястото, където се намира.

Арно се запъти към малката канцелария отляво на работното помещение. Влезе, разлисти тефтера на шефа с адресите и без особена мъка намери каквото търсеше. Взе лист хартия, преписа нужното, сгъна го на две и го подаде на жената.

— Ако искате да му се обадя и да го предупредя, че сте на път?

— Не, няма нужда, но ви благодаря.

— Кола имате ли?

Тя поклати глава в отрицание.

— Дотук дойдох с метрото.

— А знаете ли как да стигнете до Мейн?

— Не съм решила още. С автобус може би.

Арно взе якето си, облече го, от джоба извади ключове и рече:

— Вижте, аз ще ви закарам до Порт Оторити, ще се погрижа да се качите безпроблемно на автобуса.

Сега жената за пръв път се усмихна.

— Благодаря ви, много сте мил.

Арно я изгледа. Сетне внимателно посегна, докосна лицето й, огледа синката.

— Вижте, имам лекарство за това нещо, особено ако ви наболява. Да ви го дам?

— Ще мине, не се безпокойте — отвърна тя.

Арно поклати глава. Боже, кой ли я е бил? Който и да бе, скоро здравата щеше да загази. Той лично не би заложил на живота му дори и до края на седмицата.

— Е, хайде да тръгваме. Няма да закъснеем, ще успея дори да ви купя кафе и кифлички за по пътя.

Отново я погледна в лицето. Боже, онзи вече е мъртвец. Покойник в близко бъдеще време.

* * *

Бяхме се събрали около купела в малка група, останалите гости седяха на столове на съответното разстояние. Отецът бе направил нужните въведения, представил кръстниците и сега наближавахме кулминацията на същинската церемония.

— Отхвърляте ли Сатаната и празните му обещания? — запита свещенослужителят.

Наложи се да чака. Отговор нямаше. Рейчъл се прокашля дискретно. Ейнджъл се бе загледал съсредоточено в пода пред краката си, като че там бе намерил нещо изключително интересно. Луис изглеждаше невъзмутим както всякога. Бе свалил очилата и в този момент гледаше в нещо си точно над рамото ми.