Читать «Черният ангел» онлайн - страница 26

Замисли се за миг. Дали да не отиде отново в полицията и там да разкаже за онзи, дето я беше ударил? И за думите на бялата проститутка? Но не, не, нямаше смисъл. Едва ли нещо ще се промени, дори и да им съобщи тези неща. Няма смисъл повече да разчита на полицията. Минало му бе времето. Сега й трябва човек, който ще вземе нещата присърце, намирането на Алис да бъде за него приоритетна задача, а не просто още едно име в постоянно растящия списък на безследно изчезналите лица.

* * *

Днес бе неделя, но голямата врата на сервиза зееше полуотворена, а вътре се чуваше музика. Жената надникна, събра смелост и бавно се вмъкна в полутъмното помещение. Над двигателя на голяма, вероятно чуждестранна кола се бе навел мъж в работен комбинезон, а на гърба на фланелката му бе написано името Арно. Не бе сигурна какво означава името, но реши, че е неговото. Интуицията не я лъжеше — това бе Арно, главният механик на Уили. От двойните говорителчета на неголям радиокасетофон долиташе гласът на Тони Бенет, пееше прочут джаз хит.

— Здравейте — плахо рече жената.

Арно извърна глава, ръцете му си останаха скрити в пространството край двигателя.

— Съжалявам, госпожо, ама сме затворени.

Беше леко раздразнен: знаеше си, че е трябвало да затвори вратата съвсем, ама нали все му се иска да влиза по малко въздух. Пък и не очакваше да е тук за по-дълго. Бе обещал аудито да е готово за понеделник сутринта, че да дойдат да си го приберат, а му се налагаше поне още час-два работа.

— Аз само един човек търся — тихичко промълви жената.

— Шефа го няма.

Но тя пристъпи напред и сега той видя подутината и синката на лицето й. Това го изнерви, измъкна ръцете си и ги избърса в един парцал, зарязвайки работата за малко.

— Хей, госпожо, вие добре ли сте? Какво се е случило с лицето ви?

Сега жената бе съвсем близо. Опитваше се да прикрие неудобството и страха, но механикът го усети в очите й — надничаше оттам като изплашено дете.

— Вижте, само търся един човек — повтори тя. — А той ми даде ето това.

Извади дамско портмоне от чантата, а от негово отделение внимателно измъкна леко пожълтяла по краищата визитка. Въпреки значителното остаряване личеше си, че е била пазена извънредно грижливо. Механикът си каза, че е прекарала в портмонето поне някоя и друга година в случай, че някога потрябва.