Читать «Нечестивци» онлайн - страница 291

На следващата вечер в „При Наташа“ имаше вечеря в чест на Джун Фицпатрик и тя се обади да ме покани. Не ми се искаше да ходя и й го казах, но тя настоя. Е, отидох, оказа се, че Джоел Хармън нямало да дойде, зает бил с нещо друго. Присъстваха доста от приятелите на Джун, сред тях и Фил Айзъксън, художественият критик от „Прес Хералд“, още и неколцина други, които познавах единствено по репутация. В края на краищата вечерта се оказа извънредно приятна, разговорите и събеседниците забавни. Постоях два часа и нещо, сетне оставих компанията да си допива няколкото бутилки вино на масата, а следваше и десертът, но на мен все така ми горчеше в устата.

Излязох на улицата, откъм морето духаше силен, остър вятър, направо като с бръснач режеше. Вървях към колата целият накокошинен, бузите ми измръзнали, студът щипе, чак сълзи ми потекоха от очите. Бях оставил автомобила на „Мидъл Стрийт“, недалеч от кметството. Проблем с паркирането нямаше, пълно беше с празни места, пък и улиците вече опустяваха, само с неколцина закъснели минувачи се разминах, докато отивах към мустанга. Все по-студено ми ставаше, та вдигнах яката на сакото, закопчах и двете копчета, пъхнах ръцете в джобовете на панталона.

Внезапно зърнах мъж, стоеше пред една жилищна кооперация недалеч от главната сграда на портландското полицейско управление. Пушеше цигара, виждах примигващото й огънче в сенките под тентата над входа на зданието. В началото не му обърнах внимание, но когато наближих, той се измъкна от сянката и застана на пътя ми.

— Дошъл съм да ти пожелая на добър час — рече ми тихо. — Но няма да се сбогуваме окончателно, поне засега не.

Колекционера беше облечен в обичайните дрехи, както винаги се носеше. Черно палто, видно познавало и много по-добри дни, под него тъмносиньо сако и бяла риза с широка старомодна яка, закопчана чак до врата. Изгледа ме продължително, смукна дълбоко от цигарата за последно, захвърли фаса встрани.