Читать «Нечестивци» онлайн - страница 290
Джон Коннолли
Не казах нищо повече. Нямаше смисъл. Тръгнах си, оставяйки зад мен Хармън и сина му. Дъщерята се беше прибрала, но на горния етаж на един от прозорците зърнах крехка фигура. Госпожа Хармън беше, към нас гледаше. В зелена рокля облечена, ноктите й — прясно лакирани, червеното искреше на фона на бялото перде, което тъкмо разтваряше. Тод вървеше след мен през къщата, за да се увери, че наистина ще изляза. Вече бях точно на вратата, когато на площадката над предното вътрешно стълбище — току над главата ми — се появи госпожа Хармън. Усмихна ми се празно, видимо потънала във фармацевтична мъгла, а усмивката й не стигаше по-далеч от устните. В очите й обаче играеше блуждаещо множество непроизносими, неизказани неща.
СЕДЕМ
Е. Е. Къмингс, „Бъфало Бил е мъртъв“
Епилог
Минаха няколко дни, нищо особено не се случи. Животът потече в старото си русло. Ейнджъл и Луис се върнаха в Ню Йорк. Разхождах Уолтър редовно, обаждаха ми се разни хора, търсеха услугите ми. На всичките им отказвах. Нямах настроение за работа, уморен бях, в устата ми нагарчаше. И от това състояние излизане май нямаше. Дори и къщата бе притихнала, сякаш онези присъствия от миналото се бяха спотаили, изчакващи да видят какво ще стане.
Първото писмо не бе съвсем неочаквано. В него ми съобщаваха, че пистолетът ми ще бъде задържан като част от веществените доказателства за извършване на престъпление, които ще бъдат представени на съда. Възможно е да ми бъде върнат на по-късен етап. В момента това не ме интересуваше. Не ми пукаше, а и оръжието не ми трябваше, поне не точно в този момент.
Следващите две писма пристигнаха почти едновременно, и то по куриер — специална доставка. Първото бе от службата на началника на щатската полиция. В него ме информираха, че оттам са изпратили изложение до Окръжния съд с искане да ми бъде отнето разрешителното за практикуване на професията частен детектив, и то считано незабавно — от настоящия момент. Аргументацията им бе на базата на извършени от мен измама и заблуждение на щатски органи във връзка с моята работа, още и за неверни показания. Искането бе от името на щатската полиция без конкретен източник като, да речем, началник или главен секретар. Съдът бе постановил временно отнемане на правата ми за упражняване на професията с нареждане за бъдещо съдебно заседание в целесъобразен срок, на което ще бъда изслушан, значи ще имам възможността да се защитя.
И второто писмо бе от службата на началника на щатската полиция. То ме уведомяваше, че ми е отнето и разрешителното за носене на скрито оръжие поне за периода до съдебното заседание. Тоест да го върна в службата заедно с всички останали релевантни в същия контекст документи. След всичко, което се бе случило, след всичко извършено от мен нещата видимо се разпадаха, и то в случай, където аз лично не бях стрелял дори и един-единствен път.
Следващия ден след получаването на писмата прекарах извън града. Взех Уолтър и заминах за Върмонт, два дена посветих на Рейчъл и Сам, само че бях отседнал в мотел на няколко мили разстояние от техния дом. Визитата премина приятно, без инциденти и упреци, дори и една крива дума не бе разменена помежду ни. Струваше ми се, че коментарите й от последната ни среща някак бяха разчистили атмосферата на отношенията ни. Разказах й за всичко, което се бе случило, за отнетото ми разрешително и правото да нося оръжие. Рейчъл запита какво възнамерявам да правя сега и за в бъдеще. Отговорих, че не зная, и наистина нямах и представа с какво бих могъл да се заема. Финансите не бяха голям проблем, поне не и непосредствен. Ипотеката на къщата не беше тежка. Основната сума по купуването й бях платил с парите, получени от Пощенската служба на САЩ за дядовата земя и старата му къща заедно с нея. Пощите купиха имота, заедно с още доста съседни терени, за да строят там нови инсталации и летище. Иначе имах разни текущи сметки да плащам, пък и исках да продължавам да помагам на Рейчъл в разноските около Сам. Тя ме успокои с думите да не съм се притеснявал по този въпрос, макар и отлично да разбираше защо настоявам и защо то е важно за мен. На раздяла ме прегърна, целуна ме нежно по устните. Отдавна не се бе случвало така спонтанно. Усетих я истински и тя мен също.
