Читать «Нечестивци» онлайн - страница 293

— Е, грешката е моя, неточно се изразих. Говоря за невидимите ти приятели, за тайните ти приятели. Не онези, смъртоносно забавните ти колеги от Ню Йорк. А, и за тях да не се безпокоиш. Имам си други, по-належащи задачи да изпълнявам, пък и по-заслужили изпълнители, така да се каже. Та засега тях няма да ги пипам. И без това те напоследък си наваксват за минали безобразия, някои стари злини компенсират. А и не искам да оставаш съвсем, ама изцяло сам-саменичък. Аз ти говоря за други — тези, дето дейността ти следят тихомълком, тези, дето те улесняват във всичко онова, дето го правиш. Същите, дето замазват белите, които оставяш зад себе си. Същите, дето укротяват ентусиазма на онези, на които ужасно много им се иска да те зърнат зад решетките.

— Изобщо не разбирам за какво говориш.

— Амиии, така ли? Е, добре, допускам, че не се досещаш. Много немарлив беше този път: в собствените си лъжи се оплиташе и препъваше. Нещата срещу теб се натрупваха, натрупваха, пък току набраха инерция и сегашните последствия бяха неизбежни, отдавна беше съвсем очевидно. Ти си един любопитен, енергичен мъж, дето му взеха тапията за правото да прави неща, дето ги може най-добре. Защото постоянно се изсилваше. Индивид с усет към насилието, дето му отнеха играчките. И кой може да каже тепърва какво още може да ти се случи?

— Само не ми казвай, че и ти си от тези, така наречени мои тайни приятели, защото ще се окаже, че съм загазил много здравата. Повече, отколкото си мислех.

— Ами не. Нито съм ти приятел, нито съм ти неприятел. Аз отговарям пред далеч по-висшестояща сила.

— Самозаблуждаваш се.

— Така ли мислиш? Е, добре тогава. Значи това е самозаблуждение, което ние с теб двамата заедно споделяме. Току-що ти направих услуга, за която дори още не знаеш. А сега ще ти направя още една последна. Ти години преживя, кандилкайки се между сенките и светлината, ха натам, ха насам, движеше се между двете, все отговори търсеше. Само че чуй какво ще ти кажа: колкото повече време прекарваш в мрака, толкова повече увеличаваш възможността тамошното присъствие да те усети, а сетне да се насочи срещу теб. И скоро ще се появи, да знаеш.

— Срещал съм разни неща в мрака и преди. Тях вече ги няма, аз пък съм тук.

— Аз за разни неща в мрака не говоря. Това, за което те предупреждавам, е друго — то е самият мрак. Е, свършихме вече. Каквото трябваше, казах го.

Извърна се и си тръгна, мятайки цигарата подир предишната. Протегнах ръка да го спра. Трябваше да ми каже още, да го запитам и за… Стиснах го за рамото и ръката ми се плъзна по кожата му.

И като във видение съзрях фигури, в страхотни мъки сгърчени, други, захвърлени сами в пустошта, ридаейки горко за онова, което бяха загубили, за онези, които ги бяха изоставили. Съзрях Празните човеци и в същия миг познах истината за тях — какво представляваха…

Колекционера се завъртя като танцьор. С единствен замах на ръката се откачи от мен, в следващата секунда бях опрян на стената отзад, а краката ми бавно се отлепяха от тротоара, докато той ме разклащаше във въздуха, стиснал шията ми с пръсти. Опитвах се да го ритна, само че той рязко скъси разстоянието помежду ни, а натискът върху врата ми се увеличи, почти прекъсвайки достъпа на въздух. Усещах как животът започва да отстъпва от мен бавно.