Читать «Спиращият войната» онлайн - страница 3
Брендон Сандерсон
— Внимавай, приятел — каза Вашер. — Този меч може да е опасен.
Стражът вдигна глава. Всички мълчаха. После стражът изсумтя и се отдалечи от килията на Вашер, понесъл меча. Другите двама го последваха с торбата на Вашер и влязоха в стаята на пазачите в края на коридора.
Вратата се затръшна с бумтене. Вашер мигновено коленичи до купчината слама и избра шепа здрави стръкове. Измъкна няколко нишки от наметалото си — беше започнало да се разнищва отдолу — и овърза сламата във формата на малка човешка фигурка, висока четири-пет пръста, с възлести ръце и крака. Отскубна косъм от едната си вежда и го намести на главата на сламената фигура, а после бръкна в ботуша си и измъкна яркочервено шалче.
А после Дъхна.
Изтече от него и лъхна във въздуха, прозрачно и в същото време лъчисто, като цвета на масло по вода на слънцето. Вашер усети как го напусна: БиоХроматичен дъх го наричаха учените. Повечето хора го наричаха просто Дъх. Всеки индивид имаше по един. Или поне така беше обикновено. Едно лице, един Дъх.
Вашер имаше някъде около петдесет Дъха, едва колкото да достигне Първото извисяване. Това, че имаше толкова малко, го караше да се чувства беден в сравнение с онова, което бе таил някога в себе си, но мнозина щяха да смятат петдесет Дъха за голямо съкровище. За жалост Пробуждането дори на една малка фигурка, направена от органичен материал — с част от собственото ти тяло за фокус, — изцеди около половината му Дихания.
Щом всмука Дъха, сламената фигурка потръпна. Яркочервеното шалче в ръката на Вашер помръкна до сиво. Той се наведе, като си представи какво иска да направи фигурката, и изпълни последната стъпка в процеса, като даде Заповедта:
— Донеси ключове.
Сламената фигурка се изправи и повдигна единствената си вежда към него.
Вашер посочи към стаята на тъмничарите. Оттам се чуха изумени викове.
„Няма много време“, помисли той.
Сламеният индивид затича по пода, после скочи и изхвърча между решетките. Вашер смъкна наметалото си и го просна на пода. Имаше съвършената форма на човек, с раздраното, съответстващо на белезите по тялото на Вашер, с качулката със срязани дупки, съответстващи на очите му. Колкото по-близо беше един предмет до човешка фигура, толкова по-малко Дихания трябваха, за да се Пробуди.
Вашер се наведе, като се мъчеше да не мисли за дните, когато бе имал достатъчно Дихания, за да Пробуди, без да го е грижа за форма или фокус. Друго време беше онова. Потръпна, после отскубна кичур коса от главата си и я пръсна по качулката на наметалото.
И Дъхна отново.
Отне му останалия Дъх. След като той си отиде — наметалото се разтрепери, а шалчето изгуби останалия си цвят, — Вашер се почувства по-…
