Читать «Спиращият войната» онлайн - страница 6

Дори правителството на Халандрен — което имаше толкова стриктни закони за купуването и отдаването на Дъх — не можеше да позволи такова съкровище да се пропилее. Ужасно държаха да предотвратят екзекуцията дори на толкова опасен престъпник като Вахр. След време щяха да се проклинат за това, че не го бяха пазили по-добре.

Но пък Вашер беше изчаквал две години за такава възможност.

— Е? — попита Вахр.

— Дай ми Дъха, Вахр — рече Вашер и пристъпи към него.

— Едва ли имаш уменията на мъчителите на Бога крал, Вашер — изсумтя Вахр, — а аз ги търпя вече от две седмици.

— Ще се изненадаш. Но това е без значение. Ти ще ми дадеш Дъха си. Знаеш, че имаш само две възможности. Даваш го на мен или го даваш на тях.

Вахр увисна на китките си и бавно се завъртя. Мълчаливо.

— Нямаш много време за обмисляне — каза Вашер. — Всеки момент някой ще открие мъртвите стражи. Ще се вдигне тревога. Аз ще избягам, а теб ще те мъчат отново и рано или късно ще се прекършиш. След това цялата мощ, която си събрал, ще отиде при същите хора, които се беше заклел да унищожиш.

Вахр заби поглед в пода. Вашер го изчака да повиси още няколко мига и да се увери, че реалността на положението му е ясна.

Най-сетне Вахр вдигна очи към него.

— Онова… нещо, което носиш. То е тук, в града, нали?

Вашер кимна.

— Писъците, които чух. То ли ги причини?

Вашер отново кимна.

— Колко време ще се задържиш в Т’Телир?

— Доста. Около година може би.

— Ще го използваш срещу тях?

— Само аз си знам, Вахр. Ще приемеш ли сделката ми? Бърза смърт в замяна на онези Дихания. Обещавам ти следното: враговете ти няма да ги имат.

Вахр помълча и накрая прошепна:

— Твои са.

Вашер вдигна ръка и опря длан на челото на Вахр — внимателно, за да не докосне нещо от дрехата му кожата на Вахр, та той да може да привлече цвят за Пробуждане.

Вахр не помръдна. Изглеждаше изтръпнал. После, тъкмо докато Вашер започваше да се притеснява, че затворникът е премислил, Вахр Дъхна. Цветът се изцеди от него. Красивото Многоцветие, аурата, от която изглеждаше толкова величествен въпреки раните и веригите, изтече от устата му, увисна във въздуха и заблещука като мъгла. Вашер я вдиша, затворил очи.

— Моят живот към твоя — Заповяда Вахр с нотка на отчаяние в гласа. — Моят Дъх става твой.

Дъхът нахлу във Вашер и всичко оживя ярко. Кафявото му наметало вече изглеждаше дълбоко наситено с цвят. Кръвта на пода беше тъмночервена, огнена сякаш. Кожата на Вахр дори бе като шедьовър от цветове, повърхността нашарена от лъскави черни косми, сини отоци и яркочервени резки. От години Вашер не беше усещал такъв… живот.

Изпъшка и падна на колене съкрушен. Наложи се да се подпре с ръка на каменния под, за да не рухне. „Как съм живял без това?“

Знаеше, че сетивата му всъщност не са се подобрили, но се чувстваше толкова много по-жив. Много по-осъзнаващ прелестта на усещането. Щом докосна каменния под, се възхити на грапавината му. И на звука на вятъра, преминаващ през тесния прозорец на тъмницата. Винаги ли е бил толкова мелодичен? Как можеше да не го е забелязал?