Читать «Спиращият войната» онлайн - страница 5

Мъжът беше със запушена уста. Друга предпазна мярка. За да Пробуди, на човек му трябваха три неща: Дъх, цвят и Заповед. Хармонията и багрите, както го наричаха някои. Многоцветните тонове, връзката между цвят и звук. Една Заповед трябваше да се изрече ясно и твърдо на родния език на Пробуждащия — всяко заекване, всяко неправилно произнасяне щеше да обезсили Пробуждането. Дъхът щеше да излезе, но предметът нямаше да може да действа.

Вашер отключи килията и пристъпи вътре. Аурата на този човек правеше цветовете многократно по-ярки близо до него. Всеки щеше да забележи толкова силна аура, макар да беше много по-лесно за някой, който е стигнал до Първото извисяване.

Не беше най-силната БиоХроматична аура, която Вашер бе виждал — такива имаха Завърналите се, познати като богове тук в Халандрен. Все пак БиоХромата на затворника беше доста впечатляваща и много, много по-силна от тази на Вашер. Затворникът таеше много Дихания. Стотици и стотици.

Мъжът се люшна на веригите си и изгледа Вашер. Запушената му уста беше разкървавена. Вашер се поколеба само за миг, преди да посегне и да дръпне парцала от нея.

— Ти — прошепна затворникът и се покашля леко. — Да ме освободиш ли си дошъл?

— Не, Вахр — отвърна Вашер кротко. — Дойдох да те убия.

Вахр изсумтя. Затворничеството не се беше оказало леко за него. Когато Вашер го беше видял за последен път, беше пълен. Ако се съдеше по измършавялото му тяло, беше стоял много време без храна. Раните, отоците и следите от изгорено по плътта му бяха пресни.

Изтезанията и измъченият поглед в хлътналите очи на Вахр издаваха мрачната истина. Дъх можеше да се предаде само с доброволна, преднамерена Заповед. Тази Заповед обаче можеше да бъде окуражена.

— Значи ме съдиш — изграчи Вахр. — Като всички други.

— Проваленият ти бунт не ме интересува, Вахр. Искам само твоя Дъх.

— И ти като целия двор на Халандрен.

— Да. Но ти няма да го дадеш на някой от Завърналите се. Ще го дадеш на мен. В замяна на това да те убия.

— Не изглежда кой знае каква сделка. — Имаше някаква твърдост — липса на чувство — у Вахр, каквато Вашер не беше видял последния път, когато се бяха разделили преди години.

„Странно — помисли си той. — Най-после, след цялото това време, намирам у този човек нещо, с което мога да се отъждествя.“

Отстъпи на безопасно разстояние от Вахр. След като гласът му вече бе освободен, той можеше да Заповяда. Само че не докосваше нищо освен металните вериги, а металът бе много труден за Пробуждане. Никакъв живот нямаше в него, а и беше далече от формата на човек. Дори на висините на силата си самият Вашер бе успял да Пробуди метал само в няколко особени случая. Разбира се, някои изключително могъщи Пробуждащи можеха да съживят предмети, без да ги докосват, но то се дължеше на звученето на гласовете им. За това обаче беше нужно Деветото извисяване. Дори Вахр нямаше чак толкова много Дъх. Всъщност Вашер знаеше само за една личност сред живите, която имаше: самият Бог крал.

Това означаваше, че Вашер навярно беше в безопасност. Вахр таеше в себе си огромно богатство от Дъх, но нямаше какво да Пробуди. Вашер бавно обиколи окования мъж. Много трудно му беше да предложи каквото и да било съчувствие. Вахр си беше заслужил съдбата. Но жреците нямаше да му позволят да умре, докато таеше толкова много Дъх. Умреше ли, щеше да е прахосничество. Да си иде. Невъзвратимо.