Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 6

Бабата на Уаксилий взе листа. Уакс знаеше какво пише на него. Самият той го беше изпратил на констаблите — заедно с едно писмо.

Риза, която мирише на дим, виси зад вратата му.

Окаляни ботуши, чиито размер пасва на отпечатъците, оставени пред изгорената сграда.

Бутилки газ в сандъка под леглото му.

Списъкът съдържаше дузина улики, които сочеха към Форч като виновника за палежа на колибата за хранене по-рано същия месец. Уаксилий усети как го обзема въодушевление, задето констаблите бяха приели откритията му насериозно.

— Обезпокоително — каза баба му, — но не виждам тук нищо, което да ви дава правото да нахлувате на наша територия, капитане.

Констабълът се наведе напред и опря длани на ръба на бюрото, за да я погледне право в очите.

— Не отказахте помощта ни така категорично, когато изпратихме пожарникарски отряд да потуши пожара.

— Винаги ще бъда готова да приема помощ, за да спася живота на хората — отговори баба му. — Но нямам нужда от помощ, за да ги накажа със затвор. Благодаря ви.

— Да не би причината да е във факта, че Форч е Двуроден? Боите ли се от силите му?

Тя го изгледа с презрение.

— Старейшине — продължи констабълът, като си пое дълбоко дъх. — Сред вас се крие престъпник…

— Ако наистина е така — прекъсна го тя, — ще се справим с него сами. Посещавала съм крепостите на мъка и разрушение, които вие отвън наричате „затвори“, капитане. Няма да позволя да оковат някой от хората ми там въз основа на слухове и анонимни приумици, изпратени ви по пощата.

Констабълът издиша и се изправи отново. После остави нещо друго върху бюрото с рязко изтракване. Уаксилий присви очи, за да види какво е, но констабълът го беше покрил с длан.

— Какво знаете за палежите, старейшине? — попита тихо констабълът. — Те често се оказват така наречените от нас „съпътстващи престъпления“. Установяваме, че са били използвани да прикрият обир или някаква измама, или са представлявали първа проява на агресия, предшестваща по-сериозно нападение. В случаите като тези, пожарът често се оказва просто предвестник. В най-добрия случай се касае за любител на палежите, който чака удобен случай да изпепели още нещо. В най-лошия… предстои нещо по-страшно, старейшине. Нещо, за което всички ще съжалявате.

Баба му сви устни в тънка линия. Констабълът отдръпна ръка и разкри предмета, който бе оставил на бюрото. Куршум.

— Какво е това? — попита баба му.

— Едно напомняне.

Баба му удари куршума с опакото на ръката си и го запрати към стената, зад която се криеше Уаксилий. Той отскочи назад и се сви ниско с разтуптяно сърце.

— Не внасяйте вашите инструменти на смъртта в това място — изсъска баба му.

Уаксилий се надигна към прозореца тъкмо навреме, за да види как констабълът нахлупва шапката си.

— Когато това момче подпали нещо отново — каза той тихо, — пратете да ме повикат. Да се надяваме, че няма да е твърде късно. Лека вечер.

След това си отиде, без да проговори повече. Уаксилий се сгуши, притиснат към стената на колибата — безпокоеше се, че мъжът ще се обърне назад и ще го забележи. Но това не се случи. Констабълът се отдалечи по пътеката и изчезна сред вечерните сенки.