Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 31

Запъти се към барчето в дъното на стаята. Мараси го изгледа и промърмори, докато я подминаваше:

— Ще налееш ли едно и за мен? Защото всичко това вече започва да ми се отразява.

Той се усмихна, изрови някакво едномалцово уиски и наля по една чаша за себе си и нея. ВенДел изчезна нанякъде, но се върна след няколко минути с някакъв уред, който свърза към странното устройство. После прокара една жица от него до една от лампите на стената, като извади крушката и пъхна вътре края на жицата.

Да си тръгне би било детинско, така че Уакс се облегна на стената и отпи от уискито, без да казва нищо, докато ВенДел включваше машината. На стената се появи образ.

Уакс замръзна. Беше изображение, подобно на еванотип — само че на стената, и доста по-голямо. На него се виждаше Градината на Прераждането в центъра на Елъндел, където се намираха гробовете на Вин и Елънд Венчър. Никога не бе виждал нещо подобно на това изображение. Изглеждаше, сякаш е създадено изцяло от светлина.

Мараси възкликна изненадано.

Уейн метна един орех по него.

— Какво? — каза, когато забеляза втренчените погледи на останалите. — Исках да видя дали е истинско.

Замисли се за момент, след което хвърли още един орех. Той остави плътна сянка, докато прелиташе между стената и устройството. Значи наистина беше светлина.

— Прожектор за еванотипи — обясни ВенДел. — Наричат ги еваноскопи. По същото време следващата година вече ще са често срещано явление.

Направи кратка пауза и добави:

— Хармония загатна, че ако намираме това за удивително, значи направо ще ни се стопят металите, когато образите започнат да се движат.

— Да се движат? — попита Уакс, като пристъпи напред. — Как би било възможно това?

— Не знаем — отвърна МеЛаан с гримаса. — Дори това му се изплъзна, без да иска. И не казва нищо повече.

— Как може Бог да остави нещо да му се изплъзне без да иска? — попита Мараси, все още вперила поглед в изображението.

— Както вече казах — отговори ВенДел, — напоследък е разсеян. Опитахме се да измъкнем нещо повече във връзка с подвижните образи, но досега нямаме късмет. Често е такъв — казва, че е от първостепенна важност да откриваме нещата сами.

— Като пиленце, което пробива черупката на яйцето — допълни МеЛаан. — Казва, че ако не се борим с трудностите и не се учим сами как да се справяме, няма да сме достатъчно силни да преживеем нещата, които ще се случат в бъдеще.

Тя остави думите да витаят из притихналата стая. Уакс и Мараси се спогледаха.

— Е… — каза Мараси бавно, — това беше доста зловещо. Казвал ли е нещо повече за Трел?

Уакс скръсти ръце. Трел. Той беше едно от божествата в старите легенди, от много преди Катацендъра — дори по-старо от Лорд-Владетеля. Хармония беше запаметил ученията на религията му, заедно с много други, по време на дните си като смъртен.

Мараси беше обсебена от мисълта за този бог — и не без основание. Уакс не беше сигурен в истинността на твърдението ѝ, че почитането на Трел е имало връзка със случилото се с Леси, но клиновете, които бяха открили… Те явно не бяха изработени от който и да било от металите, познати на човеците.