Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 33

Уакс пристъпи напред покрай конусообразния лъч светлина, който машината хвърляше на стената.

— И какво правят те?

— В момента текат изследвания — отговори ВенДел. — Ферохимиците с такива сили се срещат много, много рядко — а ние получихме достъп до достатъчни за експерименти количества от тези метали едва през последните няколко десетилетия. Преустройството на обществото из основи бе… изтощителен процес.

— Бил сте жив преди това — каза Мараси. — В дните на Издигащия се воин.

ВенДел се обърна и вдигна вежди.

— Наистина. Макар че никога не съм я виждал лично. Само ТенСуун я познаваше.

— Какъв беше животът тогава? — попита Мараси.

— Труден — отговори ВенДел. — Беше… труден.

— В спомените ни има бели петна — добави тихо МеЛаан. — Заради моментите, в които клиновете ни бяха извадени. Загубихме част от себе си. Има неща, които никога няма да можем да си върнем.

Уакс отпи от чашата. Разговорите с кандра оставяха чувство за тежест, понеже те караха да осъзнаеш, че повечето от тях вече бяха на стотици години, когато бе дошъл краят на Света на пепелта. Тези същества бяха древни. Уакс вероятно не биваше да се изненадва от високомерието им. За тях, той — както и всички останали живи същества — изглеждаха почти като деца.

— Самоличност — каза ВенДел, като докосна стената с тръстиката и хвърли сянка върху образа. — Лорд Ладриан, би ли могъл друг ферохимик да използва вашите металоеми?

— Не, разбира се — отговори Уакс. — Всички го знаят.

— Защо?

— Ами… защото не могат. Те са мои.

Ферохимията беше проста, елегантна. Ако напълниш металоема си с някакво свойство за един час — като теглото на Уакс или здравето и способността да се лекува на Уейн, например, — можеш да почерпиш същото качество за час в по-късен момент. Другият вариант беше да почерпиш изблик на сила с изключителна интензивност, но само с няколко секунди трайност.

— Суровата сила на аломантията, както и ферохимията — каза ВенДел, — е нещо, което наричаме Дарба. То е много важно, тъй като Дарбите са нещо уникално за всеки един ферохимик и присъщо само и единствено на него. На онова, което наричаме неговата Самоличност.

— Събудихте любопитството ми — каза Уакс, загледан в стената, докато ВенДел се върна с бавни стъпки при машината си. — Откъде знае? Моите металоеми… разпознават ли ме?

— В определен смисъл — отговори ВенДел и смени изображението с такова на ферохимик, почерпил физическа сила. Мускулите на жената се бяха уголемили до няколко пъти обичайния си размер, и беше вдигнала кон над главата си. — Всеки мъж или жена има Духовен аспект — част от тях, която съществува в напълно отделна Сфера. Може да се нарече неговата душа. Дарбата е пряко свързана с душата му — всъщност, може да бъде съществена част от душата му, по същия начин, по който кръвта е част от тялото.