Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 3

Телсин се стрелна тихомълком встрани от колибата през залесения район на Елъндел, който наричаха просто „Селото“. Уаксилий се поколеба за миг, разтревожен, след което забърза след сестра си.

— Ще си навлечеш неприятности — каза ѝ, след като я настигна, и продължи по петите ѝ, докато тя заобикаляше дънера на един огромен дъб. — Ще навлечеш и на мен неприятности.

— Е, и? — попита тя. — Защо изобщо си така вманиачен в следването на правилата?

— Не съм — каза той. — Просто…

Тя се отдалечи със сърдити крачки през гората. Той въздъхна и я последва. В крайна сметка се срещнаха с трима други териски младежи: две момичета и едно високо момче. Куашим, едното от момичетата, изгледа Уаксилий от глава до пети. Бе тъмнокожа и слаба.

— Довела си и него?

— Сам тръгна след мен — отговори Телсин.

Уаксилий се усмихна с надежда на Куашим, а после — и на Айдашуи, другото момиче. Тя беше на неговата възраст и имаше очи, широко разположени на лицето. И, Хармонийо… беше направо зашеметяваща. Тя забеляза погледа, който бе вперил в нея, примигна веднъж-дваж и отклони очи с кротка усмивка.

— Ще ни издаде — каза Куашим и отклони вниманието му от другото момиче. — Сигурна съм.

— Няма — сопна ѝ се той.

Куашим го изгледа яростно.

— Може да изпуснеш вечерните занятия. Кой ще отговаря на всички въпроси тогава? Ще настане направо гробна тишина, като няма кой все да се подмазва на учителя.

Форч, високото момче, бе застанал малко по-назад, в сенките. Уаксилий не го погледна, не срещна очите му. „Не знае, нали? Няма как да знае“, помисли си. Форч беше най-възрастният от тях, но говореше рядко и по малко.

Беше Двуроден, също като Уаксилий. Не че който и да било от двама им използваше аломантията си напоследък. В Селото поощряваха развитието на териската им страна — ферохимията. Обстоятелството, че и двамата с Форч бяха Монетомети, не беше от значение за терисците.

— Да вървим — каза Телсин. — Стига спорове. Сигурно нямаме много време. Ако брат ми иска да се присъедини, хубаво.

Последваха я под прикритието на гъстите листа. Стъпките им хрущяха тихо в шумата. С толкова много зеленина, човек лесно можеше да забрави, че се намира в средата на огромен град. Виковете на мъжете и чаткането на подкованите копита по паветата долитаха далечни и приглушени, а пушекът нито се виждаше, нито се усещаше като миризма дотук. Терисците се трудеха усилено да запазят своята част от града тиха, мирна и спокойна.

Всичко сочеше, че Уаксилий трябваше да бъде направо влюбен в мястото.

Петимата младежа скоро наближиха Колибата на Синода, която обитаваха териските старейшини от висок ранг. Телсин махна с ръка на останалите да почакат, докато тя бързешком се приближи до един определен прозорец, за да подслуша какво става вътре. Уаксилий се улови, че се оглежда обезпокоено. Скоро щеше да се стъмни — гората вече потъваше в здрач, — но всеки би могъл да дойде и да ги завари тук.