Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 2

За логиката и последователността, общите редакционни бележки и безкрайно многото други задачи отговаряше Безупречния Питър Алстрьом. Част от екипа ми тук бяха и Кара Стюарт, Керън Алстрьом и Адам Хорн. И, разбира се, очарователната ми съпруга Емили.

За тази книга се осланяхме още повече от обикновено на помощта на тестовите ми читатели, тъй като нямаше възможност да мине през писателска група. Въпросните читатели са: Питър Алстрьом, Алис Арнисън, Гари Сингър, Ерик Джеймс Стоун, Браян Т. Хил, Кристина Куглер, Ким Гарет, Боб Клуц, Джейкъб Ремик, Керън Алстрьом, Калиани Полури, Бен „Ихааа, тази книга е посветена на мен, вижте ме колко съм важен“ Олсен, Линдзи Лутър, Самюъл Лунд, Бао Фам, Обри Фам, Мегън Кан, Джори Филипс, Трей Купър, Кристи Джейкъбсен, Ерик Лейк и Айзък Стюарт. (За онези, които се чудят, Бен бе един от основателите на първоначалната ми писателска група, заедно с Дан Уелс и Питър Алстрьом. По професия, той е компютърен специалист, и беше единственият от нас четиримата, който нямаше никакви амбиции да работи в издателския бизнес. Той е не само ценен читател, но и мой приятел от много години насам. Освен което, благодарение на него се запознах и с поредицата игри „Fallout“ — така че съм му длъжник и за това). Коректорите на ръкописа включват повечето от гореизброените, а освен тях и: Кери Уилкокс, Дейвид Берънс, Иън Макнат, Сара Флечър, Мат Уиънс и Джо Доусуел.

Доста дълъг списък излезе! Всички тези хора са чудесни и мисля, че ако сравните ранните ми книги с по-новите, ще установите, че помощта им е била незаменима — не само за отстраняването на досадните ми печатни грешки, но и за по-стройното представяне на повествованието. Но в крайна сметка бих искал да благодаря сърдечно и на читателите, задето останахте до мен през тези десет години, и задето склонихте да прегърнете всички странни идеи, които реших да включа в книгите. „Мъглороден“ не е изминал и половината от пътя на еволюцията, която съм замислил за сагата. Нямам търпение да видите какво следва — и тази книга е точката, от която тези неща най-после започват да се разкриват.

Приятно четене!

Карти

Пролог

— Телсин! — изсъска Уаксилий и се измъкна от колибата за тренировки.

Телсин хвърли поглед през рамо, трепна и се приведе още по-надолу. Беше на шестнайсет години — с една година по-възрастна от брат си Уаксилий. Дълга, тъмна коса обрамчваше лицето ѝ с мъничък нос и строго свити устни, а по предната част на традиционната ѝ териска роба се редуваха разноцветни V-образни форми. Одеждите ѝ прилягаха по начин, по който някак си никога не прилягаха на самия Уакс. На Телсин придаваха елегантна осанка. На Уаксилий, обаче, оставяха чувството, че е надянал чувал.

— Махай се, Асинтю — каза тя, без да спира да се промъква сантиметър по сантиметър покрай стената на колибата.

— Ще пропуснеш вечерната сказка.

— Няма да забележат, че ме няма. Никога не проверяват.

Вътре в колибата, майстор Телингдуор продължаваше да каканиже монотонно за подобаващите черти на териския характер. Подчинение, кротост и онова, което наричаха „почтителна гордост“. Говореше на по-младите ученици; по-възрастните, като Уаксилий и сестра му, в момента трябваше да медитират.