Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 260

Стерис се беше просълзила. Издърпа длан от неговата и избърза очи.

— Тези сълзи… нещо хубаво ли означават, или нещо лошо? — попита Уакс.

Вече толкова години, прекарани около жени, а понякога още му беше трудно да направи разлика.

— Ами, това не фигурираше в нито един от списъците ми.

— А — каза той и усети как сърцето му сякаш пропада.

— И не мога да се сетя за друг момент, в който да съм пропускала да отбележа нещо в списъците си, а то да се окаже така прекрасно.

Тя кимна и подсмръкна. Носът ѝ се беше зачервил.

— Толкова прекрасно. Благодаря ти, лорд Уаксилий.

Замисли се за момент и попита:

— Но още тази вечер? Така скоро? Не заслужават ли останалите да бъдат поканени на сватбата?

— Вече бяха поканени на такава — каза Уакс. — Не сме виновни ние, че не се стигна до бракосъчетание. Така че… Как смяташ? Ако си уморена от пътуването, няма да те притискам. Просто си помислих, че…

Вместо отговор, тя го целуна.

Епилог

Мараси беше открила, че ѝ действа зареждащо да работи на светлината на свещи. Може би се дължеше на първичното усещане за опасност, което навяваха. Електрическите светлини бяха някак си безопасни, овладени, укротени — но откритият пламък беше нещо диво. Живо. Малка искра ярост, която беше в състояние да унищожи нея и всичко, върху което се трудеше, ако беше освободена.

Напоследък си имаше работа с много такива искрици.

По бюрото ѝ в главния щаб на констаблите бяха подредени множество бележки, документи, записки от разпити. Присъствала беше на повечето от тях през последните две седмици в ролята на съветник на генерал-констабъл Реди. Двамата си сътрудничеха толкова често напоследък, че понякога ѝ беше трудно да си спомни колко неприятно се беше държал с нея в началото на работата ѝ в участъка.

Макар че самият Костюм не се беше пречупил, много от хората му бяха проговорили. Знаеха точно толкова, колкото да ги вбесят. Бяха ги избрали сред недоволстващите младежи от градовете в покрайнините — с глави, пълни с истории за Оцелелия и борбата му срещу имперската власт. Бяха обучени в градове като Рашекин и Билминг, далеч от централното правителство. В откъснати от останалите общности, които се бяха оказали далеч повече, отколкото бяха подозирали.

Арадел и останалите се бяха съсредоточили върху тези детайли. Войските, хронологическия ред на събитията, технологиите — като например устройството за разговори на далечни разстояния, което Уаксилий беше откраднал от имението на лейди Келесина. Подготвяха се за война, независимо, че продължаваха да настояват за мир.

Бяха уплашени — и с право. Десетилетията на недотам невинните начини, по които бяха пренебрегвали положението на хората в крайните градове, бяха довели до това напрежение. Мараси се надяваше, че още има шанс то да бъде успокоено по мирен път. Оставяше работата върху това в ръцете на политиците. Без да обръща внимание на шовинизма и демагогията им, тя насочваше вниманието си към нещо друго. Към историите, които хората разказваха — за нещо необичайно, различно от слуховете за летящи кораби и нови аломантични метали.