Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 258

Уакс се приближи до него със Стерис под ръка и зачака.

— Покварата да го тръшне — каза Арадел най-после.

— Все пак ви предупредих — отвърна Уакс.

Арадел поклати глава, разширил очи от изумление.

— Е, това може да отклони вниманието на хората от катастрофата, която предизвикахте в Ню Сирън.

— Значи нещата са зле? — попита Стерис.

Арадел изръмжа.

— Сенатът пече топките ми на бавен огън от два дни насам и крещи за война и безотговорни злоупотреби с властта. Сякаш имам каквато и да било сила да повлияя точно на вас.

Сепна се, най-после успя да отлепи поглед от кораба и се прокашля — сякаш току-що беше осъзнал какво е казал и на кого.

Уакс се усмихна. Арадел говореше направо, но обикновено показваше повече такт, отколкото сега. Нямаше как да се издигнеш като констабъл, без да разбираш поне малко от изкуството да се справяш с егото на околните.

— Моите извинения, лейди Хармс — каза той. — Ладриан, трябва да чуя какво се е случило в Ню Сирън. Чистата истина от собствената ти уста.

— Ще ви разкажа — обеща Уакс. — Утре.

— Но…

— Губернаторе — прекъсна го Уакс. — Добре разбирам в какво положение се намирате сега, но нямате представа какво преживяхме през последните няколко дни. Хората ми се нуждаят от почивка. Утре. Моля ви.

Арадел изръмжа.

— Хубаво.

— Приготвихте ли нещата, за които помолих? — попита Уакс.

— Долу са — отвърна Арадел и се обърна отново към кораба. — В апартамента на върха на кулата.

Пое си дълбоко дъх, докато се опитваше да обхване с поглед огромната летяща машина. Констабъл-генерал Реди беше довел неколцина от хората си, за да отведат пленените войници.

Уакс забеляза, че корабът всъщност се е приземил само наполовина върху покрива. Един от вентилаторите продължаваше да се върти, макар и по-бавно, за да го задържи на място. „Сигурно са го направили нарочно“, помисли си той. „Като послание, отправено към нас. Искат да ни напомнят, че макар да е вероятно да се сдобием с тази технология скоро, те все пак са с години по-напреднали от нас в боравенето с нея.“

— Мисля, че всичко ще се нареди — обърна се Уакс към Арадел. — Ако градовете в покрайнините са обмисляли да ни нападнат, подозирам, че това ще ги разколебае. Разпространете новината, че летящ кораб се е приземил в центъра на Елъндел, за да ме остави тук — а после си е тръгнал мирно и спокойно.

— Вече обсъдихме начални споразумения с тях, Ваша Чест — добави Стерис. — При изгодни за нас търговски условия. Това би трябвало да укроти ястребите и да ни спечели време да загладим положението.

— Да, вероятно е така — съгласи се Арадел. — Но Сенатът трудно ще преглътне такъв горчив метал, Ладриан. Не самия кораб, а факта, че явно ще ми се наложи просто да го пусна да отлети.

Поколеба се, после допълни:

— Не съм им казал още какво ми разказа за другия обект.

— За Оковите на скръбта ли?

Арадел кимна — бе твърде дипломатичен, че да каже онова, което Уакс беше сигурен, че мисли: „В какво ме забърка пък този път, Ладриан?“