Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 262

— Какво е това? — попита Костюма разтревожено.

— Новият план не се нуждае от Котерията в настоящия ѝ състав.

— Но ние сме ви необходими! — настоя Костюма. — За да властваме, за да управляваме цивилизацията на…

— Вече не. Скорошният технологичен напредък направи цивилизацията ви твърде опасна. Ако ѝ позволим да продължи да се развива, ще рискуваме да се стигне до прогрес, който вече да не можем да контролираме. Затова решихме да унищожим създанията, които обитават този свят. Благодарим ви за преданата служба; приемаме я и ще ви позволим да ни служите и в друга Сфера.

— Но…

Създанието включи взривното устройство и изпрати себе си — и Костюма — в небитието.

* * *

Уакс се сепна, внезапно разбуден. Взрив ли беше чул току-що?

Огледа тихата спалня на мезонета. Стерис се беше свила до него в леглото, потънала в дълбок сън и напълно неподвижна, макар че продължаваше да го държи леко за ръката. Правеше го често — сякаш се боеше да го пусне и да рискува всичко това да свърши.

Когато я погледна на светлината на звездите, остана изумен от дълбокия прилив на обич към нея, който нахлу в него. Изненадата му не го обезпокои. Помнеше колко сутрини се беше събуждал до Леси и изпитвал същото това изумление. Изумление при мисълта на невероятния си късмет; удивление, когато усетеше колко силни са собствените му чувства.

Нежно отмести ръката ѝ и вдигна чаршафа, за да я завие по-добре, преди да се измъкне от леглото и да се запъти, както беше гол до кръста, към балкона на стаята.

Бяха прекарали медения си месец в мезонета, вместо да се върнат в имението. Вдъхваше им усещане за ново начало и Уакс започваше да си мисли, че може би ще му хареса да се премести тук за постоянно. Сякаш за стотен път през живота си се беше превърнал в нов човек и беше настъпила нова ера. Епохата на тихите имения и разговорите в дневните беше приключила; беше дошла епохата на смелите небостъргачи и оживения политически живот на огромния град.

Мъглите се бяха показали и се вихреха отвън, но небостъргачът беше толкова висок, че му се стори, че различава звездите и Червения прорез през нея. Понечи да отвори вратата на балкона и да излезе навън, но се спря, когато забеляза тоалетката, на която Дрютън беше подредил няколко негови вещи. Явно беше прегледал багажа му — от джобовете му и от чантите, които бяха успели да си върнат от хотела в Ню Сирън. Прислужникът явно се питаше кои да остави и кои да изхвърли.

Уакс се усмихна и докосна с пръсти смачканото шалче, което бе носил на тържеството със Стерис. Спомни си как го беше захвърлил на пода, докато се преобличаше с панталони и мъглопелерина в стаята си, преди да побързат да избягат от града. Дрютън го беше подредил на тоалетката заедно с кърпичката с инициали от увеселението и дори капачката от бутилка, която Уакс беше взел за в случай, че му се наложи да се Тласне от нещо. Но Дрютън я беше поставил на отделно парче плат, сякаш може да беше най-ценният предмет на света.

Уакс поклати глава и положи длан на бравата на вратата. После замръзна и се обърна пак към тоалетката.