Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 259

— МеЛаан? — обърна се Уакс. — Имаш ли нещо против да поемеш нещата оттук нататък?

— Не, разбира се — запъти се тя към тях.

Носеше дрехи, взети назаем от южняците — мъжки панталон и ботуши, които стигаха до средата на прасеца ѝ. Положи длан на рамото на губернатора.

— О, Свещени — каза Арадел с напрегнат, но изпълнен с почит глас. После изгледа Уакс. — Нали осъзнаваш колко точно нечестно е да трябва да се разправям с теб, когато по всяко време можеш да се позовеш на подкрепата на божествените пратеници, които да те измъкнат от кашата?

— Това е направо нищо — каза Уакс и поведе Стерис към стълбището за долните етажи. — Някой път ще ти разкажа за разговора, който проведох с Бог последния път, когато умрях.

— Просто го срази — отбеляза Стерис, когато стигнаха до стълбището.

— Нищо такова — възрази Уакс. — Той е вече политик. Трябва да свикне да се окопитва бързо, ако го хванат неподготвен по време на разговор. Така ще се справя по-добре в дебатите и тем подобните неща.

Тя му хвърли кос поглед.

— Ще се държа по-добре — обеща ѝ той и отвори вратата, за да я пусне първа.

Мараси понечи да тръгне след тях, но Уейн я хвана над лакътя и поклати глава.

— По-добре? — долетя гласът на Стерис от стълбището. — Значи няма да се оплакваш повече, когато се наложи да ходим на тържества?

— Разбира се, че ще се оплаквам — отвърна Уакс и я последва надолу по стълбите, като остави другите горе. — Това си е една от основните черти на характера ми. Но ще се опитам да насоча най-неприятните изблици на мрънкане към теб и Уейн.

— А аз, на свой ред, обещавам да се възхищавам на дръзките постъпки, с които спасяваш всички от всичко — усмихна му се тя. — И винаги да нося няколко допълнителни стъкленици метал за всеки случай. Къде отиваме, междувпрочем?

Той ѝ се ухили и я поведе към най-горния етаж на небостъргача — великолепен мезонет, необитаван за момента. Собствениците му бяха заминали на дълга ваканция в Елмсдел. На един стол в коридора пред същинския апартамент се беше настанил един уморен на вид мъж, облечен като свещеник-Оцеленец — официална мъглопелерина, която по-скоро приличаше на шал, наметната над робата, украсена с бродерия по ръкавите, която трябваше да наподобява белези.

Стерис погледна любопитно към Уакс.

— Стерис — заговори той, — исках да те попитам дали би се съгласила да станеш моя съпруга.

— Вече се съгласих…

— Да, но последния път, когато те попитах, очаквах договор — прекъсна я Уакс. — Бях лорд на къща и предлагах брак на заможна жена с цел взаимно изгодна сделка. Е, тази моя молба още важи и съм ти благодарен за съгласието. Но те питам пак. Важно е за мен. Ще станеш ли моя съпруга? Искам да се оженя за теб. Веднага, пред Оцелелия и пред този свещеник. Не защото думите на някакъв лист хартия ни задължават да го направим, а защото искаме.

Той я хвана за ръката и заговори по-тихо:

— Болезнено много се уморих да бъда сам, Стерис. Време е да го призная. А ти… Ти си невероятна. Наистина си невероятна.