Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 257

— Ще приемем предложените от вас провизии и ще потеглим тази нощ.

Време беше за слизане. Уакс и Стерис поведоха през коридорите, следвани от останалите.

— Чувствам се така, сякаш цялото това преживяване е било просто сън — прошепна Стерис. — Трябва да запиша всичко възможно най-бързо, преди спомените ми да са избледнели.

Уакс си спомни срещата си с Хармония и кимна.

Стигнаха до мястото, където коридорът се разклоняваше, а един от панелите на стената можеше да се отваря. От него сега се спускаше дълъг мост, който водеше към покрива. Уакс успя да различи долу няколко фигури, извили шии нагоре към кораба. Губернатор Арадел беше дошъл лично.

— О, Могъщи — обърна се към него Алик. — Нека винаги знаеш къде е следващото ти огнище.

— И ти, Алик.

— О, аз знам — ухили се той широко. — Защото моето следващо огнище е у дома, аха?

Той се обърна към Мараси, пресегна се и си свали маската — счупената, която беше закрепил с лепило. Поднесе я към нея с две ръце, с което предизвика няколко изумени ахвания.

— Моля — каза той.

Произнесе думата с по-тежък акцент, отколкото преди.

Джордис, която не беше вдигнала маската си пред Уакс, видимо се скова от неудобство, когато видя жеста му. Мараси се поколеба за миг, но прие маската.

— Благодаря.

— Аз благодаря, госпожице Мараси — каза Алик. — За целия си живот.

Взе плоската маска без резба или украшения, окачена на кръста му и си я сложи с помощта на кожения ѝ ремък. Представляваше просто извито парче дърво с дупки за очите.

— Нямам търпение да се завърна у дома, но следващото ми огнище може би ще бъде тук. Възнамерявам да се възползвам от поканата да посетя този град.

— Стига само да донесеш още шоко, можеш да дойдеш, когато пожелаеш — отговори Мараси.

Уакс се усмихна и петимата връчиха медальоните си за тегло обратно на капитана — обичай, за който вече им бяха обяснили. Джордис вече беше подарила на Уакс по един от всеки вид — за топлина и превод. Уейн сигурно беше откраднал още един комплект — макар че Уакс смяташе да изчака, докато слязат от кораба, за да го попита.

Заслиза пръв надолу по мостчето, повел Стерис, която го беше хванала под ръка.

— Сериозно ти казвам, Уаксилий — каза Мараси, която се изравни с тях. — Трябва да започнем да внасяме от този техен шоколад. Не знам какво има вътре, но е невероятен. Ако смяташ, че летящите кораби ще станат популярни, почакай само да го опиташ.

— Ей — каза Уейн, който го настигна от другата страна, но извил врат към хората на кораба зад тях. — Мараси, според мен оня момък си пада по теб.

— Благодаря — каза Мараси, — задето ни дари с крайния резултат на забележителната си наблюдателност, Уейн.

— Може да ни е от полза в дипломатическо отношение — отбеляза Стерис.

— Моля ви се — отговори Мараси. — В сравнение с мен е направо хлапе. И да не сте посмели да се хилите.

— Не бих посмял — каза Уакс, вперил поглед напред.

Но не пропусна да забележи колко грижливо носи маската в ръце.

Група помощници и охранители на губернатора се бяха скупчили пред тях, защитени от сферата, в която бяха застанали — сякаш можеха да се опазят от зашеметяващата гледка и всичко, което тя означаваше, като се сгушеха един до друг като стадо кози. Арадел, обаче, стоеше далеч от тях, сякаш си беше пробил път през групичката, за да се измъкне.