Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 12
Брандън Сандърсън
Уаксилий млъкна, когато Форч вдигна поглед, а пламъчетата на свещите се отразиха в очите на безизразното му лице. Вдигна шепа пирони във въздуха.
„Да. Нали Форч е…“
Уаксилий изкрещя и се хвърли към купчина мебели, а пироните се стрелнаха от ръката на Форч, тласкани от аломантията му. Посипаха се срещу дървените маси, столовете и пода с пращене, сякаш биеше градушка. Болка проряза ръката на Уаксилий изведнъж, докато бързаше да се дръпне назад.
Той нададе вик, стисна раненото място и се скри зад купчина мебели. Един от пироните беше откъснал парче месо над лакътя му.
Метал. Нуждаеше се от
Бяха изминали месеци, откакто беше разгарял стомана. Баба му искаше той да прегърне териската си страна. Уаксилий вдигна ръце и установи, че са голи. Гривните му…
„В стаята ти са, идиот такъв“, помисли си. Разрови се из джоба на панталона си. Винаги държеше там…
Кесийка с метални стружки. Измъкна я, докато отстъпваше назад от Форч, който разхвърляше настрани столове и маси, за да се добере до него. Плененото дете изплака тихо някъде отстрани.
Пръстите на Уаксилий трепереха, докато се опитваше да отвори пликчето стружки, но то изведнъж изскочи от ръката му и се стрелна през стаята. Той се завъртя към Форч, отчаян, и го видя как тъкмо грабва един метален прът от масата и го мята към него.
Уаксилий се опита да залегне. Твърде бавно. Тласнатият прът го удари в гърдите и го отхвърли назад. Форч изръмжа и залитна. Не се беше упражнявал да развива аломантичните си дарби, затова не беше съумял да застане достатъчно стабилно. Тласъкът му го захвърли назад на същото разстояние, на което беше блъснал Уаксилий.
И все пак, Уаксилий се удари в стената със стон и усети как нещо в него
„Кесията. Вземи кесията!“
Той огледа отчаяно пода наоколо, едва способен да мисли. Нуждаеше се от този метал! Окървавените му пръсти докоснаха торбичката, той я грабна нетърпеливо и отвори платненото капаче. Отметна глава назад, за да изсипе стружките в устата си.
Една сянка се извиси пред него и го изрита в стомаха. Счупената кост в тялото му поддаде и той изкрещя, едва успял да погълне щипка метал. Форч изби с длан кесийката от пръстите му и разпиля съдържанието ѝ по пода. После го вдигна на ръце.
Изглеждаше по-едър, отколкото би трябвало да бъде. Явно черпеше сили от металоем. Една обезумяла от отчаяние частица от ума на Уаксилий се опита да Тласне гривните му, но ферохимичните металоеми бяха всеизвестни с неподатливостта си на аломантия. Тласъкът му бе прекалено слаб.
Форч бутна Уаксилий през отворения прозорец и го провеси във въздуха, като го стискаше за врата. Дъждът се стичаше по него, докато се бореше да си поеме дъх.
— Моля те… Форч…
Форч го пусна.
Уаксилий падна заедно с дъждовните капки.
