Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 11

Ето там. Локвичката вода на пода. Някой наистина беше влязъл тук скоро. Проследи стъпките, приведен ниско, като ги докосваше една след друга, докато не стигна до подножието на стълбището. Изкачи първия кат, после — втория. Какво имаше горе? Достигна горния етаж и зърна нещо да свети. Промъкна се по коридора, постлан с килим в средата, и се приближи към светлинката, която се оказа мъждива свещ, поставена на масата в тясна стаичка, претъпкана с мебели и с тъмни, тежки завеси по стените.

Уаксилий се приближи към свещта. Пламъчето потрепна, крехко и самотно. Защо я беше оставил тук Форч? Какво…

Нещо тежко се разби в гърба му. Той изстена от болка, залитна напред под силата на удара и се блъсна в два стола, подредени един върху друг. По пода зад него изтрополяха ботуши. Уаксилий успя да се хвърли на една страна и да се превърти по пода в мига, в който Форч разби една стара дървена подпора в столовете и ги пропука на парчета.

Уаксилий се изправи бързо. Рамената му пулсираха от болка. Форч се обърна към него с лице, напълно скрито от сенките.

Уаксилий отстъпи назад.

— Форч! Успокой се. Искам само да поговорим — каза той и трепна, когато усети гърба си да се опира в стената. — Няма защо да…

Форч се хвърли към него и замахна. Уаксилий изкрещя уплашено и се шмугна в коридора.

— Помощ! — извика, докато Форч тичаше след него. — Помощ!

Уаксилий бе имал намерение да избяга по стълбите, но сега се беше видял принуден да побегне в обратната посока. Отдалечаваше се от тях. Стовари се с рамото напред във вратата в дъното на коридора. Тя трябваше да води към заседателната стая на горния етаж — поне ако разположението на това общежитие беше същото като в неговото. И може би още едно стълбище?

Уаксилий нахлу през вратата и се озова в една по-светла стая. Около широкото отворено пространство в средата ѝ бяха подредени стари маси, натрупани една върху друга, като публика около сцена.

В средата, осветено от десетина свещи, лежеше дребно момче на около пет години, завързано за дървена дъска, чиито два края бяха опрени в две маси. Ризата му беше разрязана на парчета и лежеше на пода. Парцалът, натъпкан в устата му, заглушаваше виковете му, докато се бореше немощно с въжетата.

Уаксилий залитна и спря рязко, като оглеждаше сцената — момчето, подредените в редица ножове, които проблясваха на един тезгях наблизо, вадичките кръв, които се стичаха от раните, прорязани в гърдите на детето.

— О, проклятие — прошепна Уаксилий.

Форч влезе зад него и затвори вратата с изщракване.

— О, проклятие — повтори Уаксилий и се обърна, ококорил широко очи. — Форч, какви ги вършиш?

— Не знам — каза тихо младият мъж. — Просто искам да видя какво има вътре. Нали разбираш?

— Отиде с момичетата — каза Уаксилий, — за да имаш алиби. Ако открият, че стаята ти е празна, ще кажеш, че си бил с тях. Далеч по-дребно провинение в сравнение с истинското ти престъпление. Поквара! Сестра ми и останалите не са забелязали, че си се измъкнал, нали? В момента са навън, вече пияни, и после дори няма да си спомнят, че те е нямало. Ще се закълнат, че си бил…