Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 95

Бейб застана до ковчега.

И притисна съскащото желязо към дясната буза на мъртвеца! Вдигна се дим. Притисна греещото Т и към лявата буза. Още дим.

Лицето на трупа беше заклеймено със знака за предател!

Но Бейб още не беше свършила.

Взе другия прът и го нагорещи.

Отец Пасиере изскимтя.

Краят на пръта представляваше кръст!

Започна да свети вишневочервено.

Тя пак застана до ковчега.

Вдигна покритото си с червен воал лице към небесата. И извика:

— MUEM SUPROC TSE COH!

И стовари пръта върху челото на Силва. Кръстът беше обърнат надолу!

О, Богове, най-после си спомних! Думите „Hoc est corpus meum“ са от светото причастие. На латински означават „Това е тялото мое“. Когато ги изрекат отзад напред над обърнат кръст, отнемат милостта на един от своите Богове от човека, а не му я дават. Значи този го очакваше обратното на опрощението на греховете. Това беше ЧЕРНА МЕСА!

Свещеникът викна. Кръстеше се като луд.

Бейб вдигна пръта.

Силва беше заклеймен, за да не му прости никой и никога! Дори Бог!

— О, дете мое — хлипаше свещеникът, — длъжен съм да съобщя на отец Ксавие, че трябва да те накаже с тридесет „Pater Noster“ и с тридесет и една „Ave Maria“. С ритуалите на черната меса ти оскверни Божия дом.

— Струва си — заяви Бейб. — Мръсният, гаден предател! Сега не можете да го погребете в осветена земя.

— Не, не можем — ридаеше свещеникът, — но и без това се съмнявам дали Бог би приел при себе си един предател.

— Много добре — удовлетворено каза Бейб. — Значи решихме вашия проблем с погребението. Предлагам да пратите тялото в някоя от свинефермите на Ню Джърси.

— Не, не — възрази свещеникът. — Ще протестират, че се опитваме да им заразим животните.

— Аха, сетих се — възкликна Бейб. — Кажете на погребалния агент да го прати на „И. Г. Барбен“, за да произведат отрова от него!

— Както пожелаеш, дете мое — съгласи се свещеникът.

Бейб пак се наведе над ковчега, взряна в жигосаното лице.

— Traditore! — отново произнесе тя.

И още веднъж вдигна воала си, за да заплюе мъртвеца.

След това Бейб Корлеоне гордо напусна катедралата.

Качиха се в лимузината. Тя доволно се отпусна на седалката, усмихна се и свали ръкавиците си.

Хелър остави котарака на сгъваемата седалка.

Бейб се пресегна да го погали.

— Джером, това е един много мил котарак. Щом види предател, веднага го надушва.

Тръгнаха.

Такова беше погребението на Гунсалмо Силва.

Но макар и разочарован, че не гръмнаха Хелър, аз също останах с печалба.

Осени ме велика идея!

Беше толкова прекрасна, че пищях съвсем малко от болки, докато се обличах.

Предстоеше ми да се разправя с Хелър веднъж завинаги!

Трета глава

Ясно беше, че се налагаше един по-зрял ум да подпомага и насочва Дж. Уолтър Медисън, но той, кой знае защо, не попиваше всяка моя дума.

Добрах се там след мъчително пътуване с такси — всяко камъче, което гумите докосваха, сякаш удряше по натъртеното ми тяло. Някак се качих по стъпалата на „Мес Стрийт“ 42, без да се свлека обратно на тротоара. Пробих си път с лакти през кипящата зоологическа градина от репортери и специалисти по връзките с обществеността с цената на множество болки. А Медисън, жизнерадостен, привлекателен и прям, въобще не ми обърна внимание.