Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 93

Раца Лузеини! Consigliere на Фаустино Наркотичи — Примката! Познавах го добре от минали срещи в Турция във връзка с доставките на дрога. А точно той беше човекът, за пръв път спипал Хелър в „Хауърд Джонсън“ по главната магистрала на Ню Джърси. Вероятно щеше да го познае! Чудесно! Една хубава, осакатяваща рана в тялото му беше всичко, от което имах нужда.

Лузеини като че не можеше да ги уговори. Изглеждаше ядосан и разстроен.

— Слушайте бе, хора — убеждаваше ги той, — вие май не ме разбирате. Гунсалмо Силва го убиха, докато вършеше работа за фамилията. Трябва да го погребем малко по-стилно.

Един от тълпата заговори:

— Тоя сезон фамилията загуби деветнайсет свестни човечета. И като воюваме помежду си, пак не стигаме доникъде. От доста време само това правим — погребения на хората от нашата фамилия! Ама Силва не е чак такава загуба. Имаме си и по-важна работа на главите!

Други замърмориха, съгласни с него.

Раца ги огледа и си показа зъбите.

— Силва беше герой! Затри Свети Джо, за да ни е полезен. Длъжни сте да проявите уважение! Вие как ще се чувствате, ако ви очистят и никой не покаже уважение към вас? А, какво ще кажете?

Друг глас. На свещеник в църковни одежди, застанал съвсем близо до Хелър. Явно той трябваше да извърши заупокойната служба.

— Може ли да кажа нещо?

Раца отвърна:

— Опитайте вие, отче Пасиере. Може пък да им набиете малко акъл в тъпите тикви!

— Синове мои, тук има мъртвец. Натъжавам се, като ви виждам да се карате в това свято място. Нужни са ми осем носачи за ковчега и ще бъда доволен, ако има доброволци.

Един гангстер с особено грубо лице се обърна към свещеника.

— Отче, като гледам, не са ви казали всичко. Гунсалмо Силва беше traditore, предател на фамилията Корлеоне.

Свещеникът трепна. Прекръсти се.

— Не знаех! — Сведе глава и я поклати тъжно. — Сега разбирам защо дори неговият брат и чичо му не пожелаха да присъстват. Всички сме равни в очите на Господ, но един traditore…

— Ей! — внезапно излая гангстерът с грубото лице, насочил пръст към Хелър. — Тоя пък кой е? Шпионин?

Всички рязко се завъртяха към застаналия на вратата Хелър. Цевите на пушките се надигнаха. О, мигът наближаваше! Желанието ми щеше да се сбъдне!

Отец Пасиере каза:

— Не, не! Спокойствие! Не позволявам да стреляте, ще оскверните катедралата!

Той доближи Хелър.

— Синко, ти си се маскирал. Но как се казваш?

Е, предполагам, че един Имперски офицер не изрича лъжи пред свещеник. Хелър каза:

— Тук, на тази планета, ме наричат Джером Уистър.

Настана такава шумотевица, че отначало не разбрах какво се случи. Страховити звуци на чупене!

Хелър огледа стаята.

Мъжете излитаха през прозорците като ракети!

С панически писъци!

Оглушителен трясък от приклади на пушки, разбиващи стъклата, за да освободят пътя за бягство.

Хората скачаха в храсталаците навън.

Двигателите на лимузините изведнъж оживяха с ръмжене.

Стаята се опразни.

Лимузините изчезнаха.

Последно парче стъкло падна със звън на пода.

Отец Пасиере се показа иззад вратата. Зяпаше Хелър с отворена уста. Плъзна поглед из обезлюдената и порутена стая. Прекръсти се. И впи в Хелър широко отворените си очи: