Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 91

В по-късните издания се предъвкваше почти същата история. Нямаше нужда да се занимавам с телевизията и радиото — и без това знаех какво казваха.

Вниманието ми се насочи другаде. Наблюдавах втренчено зеещия процеп под вратата.

„Суиндъл и Крауч“ отново бяха споменати редом с „Богъл, Гаудж и Хаунд“.

Всеки миг очаквах змиите да пропълзят под вратата!

Бях сигурен в това.

Болеше ме. Когато се прибрах в хотела към полунощ, лекарят втри в тялото ми някакви балсами заедно с „Цъ, цъ цъ, ще трябва да се научим да не удряме корема си в разни неща“. Но това с нищо не ми помогна. Бях натъртен и разранен!

Рядко някой в Апарата е бил по-непоклатимо убеден кое е необходимо — трябваше да се махна от Ню Йорк. Беше твърде тесен да побере мен и Пинч. Но все пак знаех, че е невъзможно. Хелър се приближаваше до победата!

В Турция незнайният убиец, пратен от Ломбар, щеше да ме изтрие от лицето на земята, ако оставех Хелър да ликува в Ню Йорк.

Значи падах от трън на глог, ако оставех всичко, както беше сега.

Опитвах се да разсъждавам практично. Но изстисках от мозъка си само идеята за бейзболна бухалка, с която да отида при Медисън.

Налагаше се да прибегна до крайни мерки.

С болезнени стенания се опитах да легна. С болезнени стенания се опитах да стана.

Направих компромис. Полуизлегнат в един шезлонг, аз се напъвах да мисля. Абсолютно задължително беше да ме осени идея, по-велика от всички досега!

Преди да направя каквото и да било, Хелър трябваше да бъде смазан, смазан, смазан!

Но как?

Втора глава

Изцъклените ми очи отначало не забелязваха какво всъщност гледат.

Екранът беше включен.

Може би именно яркочервените оттенъци привлякоха вниманието ми. Толкова бяха ярки, толкова болезнени за гледане.

Бейб Корлеоне! Беше се разположила на задната седалка в току-що спряла голяма лимузина. Носеше червена дълга рокля и червено наметало, по което тук-там бяха избродирани черни ръце. Пред лицето й беше спуснат червен воал.

Тоалетът, за който тя спомена! Вече знаех, че гледам началото на погребението на Гунсалмо Силва.

Мъж в черен костюм седеше до нея. А тя му говореше раздразнено.

— Вярно, вярно, синьор Сагеца. Винаги сте бил добър consigliere. Вярно, вярно, фамилията Корлеоне никога не е имала такъв като вас. Вярно, вярно, вярно, би трябвало да се вслушвам в съветите ви. Но не ми пука какво, по дяволите, казвате, защото съм решила да отида на това погребение.

— Mia capa, умолявам ви отново. Не е разумно! Тъкмо получихме донесението. Църквата гъмжи от въшките на Фаустино Наркотичи. Би могла да избухне гангстерска война!

Той усети, че така доникъде няма да стигне. И погледът му отправи безмълвен зов право в екрана. Към Хелър!

Разбира се. Хелър. Нали изобщо нямаше да виждам тази картина, ако Хелър не беше там. Умът ми беше потънал твърде дълбоко в болката, за да мисли съсредоточено.

Успях да различа лицето на самия Хелър в стъклото на прозореца. Като че беше облякъл червен смокинг под алено скиорско яке с качулка и противоснежна маска. Всичко в червено. Изглежда седеше на сгъваема седалка пред задната.