Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 92

Хелър погледна навън. През голите клонаци на някакъв парк се виждаше църква. Навсякъде около лимузината стояха мъже, рамо до рамо, обърнати навън. Държаха едрокалибрени пушки. Бяха облечени с черни палта и черни шапки. Soldati на Корлеоне, войници, застанали нащрек в очакване на война. Бяха много неспокойни.

Хелър пак се обърна към кабината. Бейб се цупеше зад червения си воал. А онзи consigliere още гледаше призивно Хелър.

— Мисис Корлеоне — подхвана Хелър, — защо аз просто не отскоча до онази църква, за да огледам какво става наистина? Тогава ще знаем със сигурност дали е безопасно или не е. Не искаме да попаднете насред престрелка.

— Но те ще те гръмнат! — изведнъж се разтревожи Бейб. — Вземи десет-дванадесет мъже със себе си!

— Не — отказа Хелър. — Ще се оправя. Ще си сложа тази скиорска маска.

Хелър извади своя богато украсен „Лама 45“, зареди го и върна предпазителя на мястото му, след това пъхна оръжието в кобур отзад на колана си. Нагласи скиорската маска.

Понечи да излезе. Чу се звук. Мяукане! Той се обърна.

— Ти стой тук.

Котаракът седеше на другата сгъваема седалка! Нагизден с червен нашийник, по който стърчаха бронзови шипове, и с червен повод. Имаше намерение да последва Хелър, но сега се настани обратно на седалката, готов да скочи всеки миг.

И аз също се напрегнах! От внезапен прилив на надежда. Щом Хелър се пъха право при бандитите на Фаустино, може пък да го застрелят. Не разполагах с неговия код, затова не биваше да го застрелват. Но една хубава, болезнена рана, която задълго ще го прати в болница, щеше да е велико събитие!

А шансовете бяха големи! Представете си — да отидеш на разузнаване с червен смокинг и блестящо алено скиорско яке! Невидим горе-долу колкото избухнала бомба. Що за идиот!

Той мина през кръга от хора на Корлеоне и тръгна право към църквата. Всъщност това беше малка катедрала. На табелата отпред беше написано „Църква Богородична на Вечния покой“. Значи бяха някъде в покрайнините на Манхатън.

Навън не се виждаше никой, имаше само няколко празни лимузини.

Хелър огледа вътрешността на катедралата. Готическите сводове се издигаха на значителна височина от двете страни на масивната врата. Той тръгна напред. Олтарите грееха с позлатата си, в огромни редици оброчните свещи пращяха и съскаха. Слънчевите лъчи проникваха през цветни стъкла. Мястото беше безлюдно.

Поне липсваха живи хора. Качен на рамка, един ковчег с махнат капак лежеше в покой.

Хелър не тръгна по средния проход към него.

От една странична стая близо до входа се чуваха гласове. Той безшумно пристъпи до вратата и надникна. В сравнение със самата катедрала, помещението беше залято от светлина през прозорците с пресичащи ги на диагонал пръти.

Вътре беше претъпкано!

Всички бяха облечени с черни палта и шапки. Мнозина стискаха пушки под мишница. Гледаха към някого, застанал на подиум.