Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 78

Л. Рон Хабърд

Влетях във фоайето, което ми беше нужно.

Помъкнах се нагоре по стълбите, изтощен и задъхан.

Богове, трудно е да обикаляш из Ню Йорк! Дебнат те на всеки ъгъл!

Но благодарение на Боговете дойдох навреме!

Пета глава

Точно според графика, плътно обкръжен от втурналите се навън тълпи след края на работното време, обектът-мишена беше достъпен за наблюдение.

Мис Пинч! Облечена в широко мъжко палто. Обектът-мишена се полюшваше на ръката й — нейната чанта!

Потопът от отиващи си вкъщи служители се изля край движещите се по Седмо авеню коли.

Със спусната на челото шапка, с вдигната яка на палтото следях отблизо обекта-мишена. Бях толкова печен в подобни занимания, обучен от Апарата до най-висшата възможна квалификация, не предвиждах никакви затруднения да се сдобия с него. Светкавично дръпване, мигновено бягство, натъпкване на съдържанието по джобовете ми и захвърляне на обекта-мишена в най-близката кофа за боклук — победата щеше да бъде моя!

Тресях се от възбудата на преследването.

Не всеки ден се случва дивеч на стойност 80 000 долара да внася ловна тръпка в живота ти.

Виждах, че чантата, черна и увиснала на презрамка, беше обемиста и направо жадуваше да бъде изкормена от умелия ловец. А после, след триумфа, нямаше по принуда да крада камиони за пренасяне на мебели и да поглъщам солидни порции газ само за да изпълня своя дълг.

Мъжката походка отличаваше жертвата. Не можех да изтърва от погледа си тежкото светлосиво палто. Нейната сива шапка с увиснала периферия беше като фар, зовящ подхвърляния от вълните мореплавател сред безмилостното и бурно море на Ню Йорк.

Тя очевидно вървеше към близката станция на метрото. Внезапно ме обзе паника. Нямах достатъчно пари да си купя жетон и да мина през контролните автомати.

Но съдбата ми се усмихна. Мис Пинч се забави до будка за вестници.

Блъскан от бързащите хора, аз се прокраднах зад нея. Тя се опитваше да избере между „Бодибилдинг за мъже с голи снимки“ и списанието „Без гащи — големи голи постери“. Май решението я затрудняваше. Прелисти едното, после другото, пак се върна на първото.

Когато залогът е 80 000 долара, защо да се бавя?

С ръка на експерт, протегната иззад гърба й, свалих чантата от рамото й с движение на експерт!

И побягнах като изстрелян от лък!

Взех я! И си мислех, че накрая ще тържествувам!

Колко е трудно да си вършиш работата с неопитни подчинени! Човек трябва да прибягва до такива необичайни действия!

Тичах.

Чувах тънкия писък на полицейска свирка.

Сиигурно ме преследваха!

И тъй като бях прекалено хитроумен, първата ми мисъл беше да прибера съдържанието на чантата и да се отърва от тази улика.

Прикрит сред гъмжилото, бръкнах с дясната ръка.

ЩРАК!

АУУУУ!

Нещо скрито хвана ужасно мъчително ръката ми!

Опитах се да я освободя.

Но нещото, каквото и да беше то, се оказа закрепено за дъното на чантата.

С невероятни усилия се мъчех да изтръскам чантата от ръката си. Но тя не падаше.

Стиснах с лявата ръка дъното и я задърпах.

МЪКА!

В тези извънредни обстоятелства спрях и реших да използвам лявата си ръка, за да освободя дясната. Пъхнах и лявата в чантата.