Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 80

Окова и левия ми глезен и го върза към левия преден стълб на леглото.

Мис Пинч седна на леглото зад мен. Издърпа през главата ми палтото, сакото и ризата, смъкна ги върху ръцете ми.

После ме извлече до средата на леглото. От десния заден стълб прокара стоманена окова на дълга верига. Закопча я на моята изтерзана дясна китка. Направи същото и с лявата.

Отиде при стълбовете и скъси веригите на оковите около глезените ми, така че бях широко разкрачен и не можех да помръдна.

Ръцете ми още бяха хванати в чантата, но тя доколкото можа, обра хлабавината и по веригите на техните окови.

— Виж какво, знам, че сигурно много боли от тези капани — каза мис Пинч с особено приветлив глас. — За съжаление ще трябва да ги махнем. Но само ако обещаеш да не опитваш разни удари. Мъжете са такива насилници!

Молих се и обещавах.

Тя опипа чантата отвън и нещо се освободи. Махна я.

Два грамадни капана за плъхове!

Зъбите им се забиваха все по-дълбоко с всяко движение!

Застанала значително по-далеч, отколкото бих успял да замахна, тя издърпа ръкавите от дясната ми китка, като разкопча и закопча стоманената гривна. После изпъна веригата така, че пръстите ми почти стигаха до десния стълб на леглото. Повтори същото с лявата ми ръка.

Бях гол и разпънат, окован с лице към тавана по средата на това легло!

Мис Пинч си съблече палтото. Свали шапката от главата си. Оправи си косата пред огледало в рамка от кинжали.

— Забравихте за капаните! — писнах насреща й, обезумял от мъченията на смазаните ми пръсти.

— За всичко си има време и място — каза мис Пинч. После повиши глас: — Кенди, бебчо! Ела да видиш какво доведох тук за нас!

Шеста глава

Вратата на вътрешната стая се отвори. Жена на трийсетина години влезе превзето, на лицето й беше изписано очакване. Облечена в много женствени дрешки, целите на волани и къдрички. Ситно накъдрената x бухнала коса беше платиненоруса. Имаше големи черни кръгли очи. Не беше особено хубава, но явно се стараеше да извлече всичко възможно от външността си.

— Оооооо — задъха се тя. Подскочи и запляска с ръце. — Ох, Пинч, миличка! Какви чудесни неща правиш! И всичко е за мен!

Тя налетя върху мис Пинч и я целуна страстно.

Лесбийка и нейната „съпруга“!

О, Богове, тогава какво искаха от мен тези!

Кенди отстъпи назад с танцова стъпка и ме погледна — гол и разпънат на леглото. Престори се, че я обзема свян. Накрая каза:

— Не е много голям, нали?

— О, скъпа моя Кенди — промълви мис Пинч. — Ти не си доволна.

— Не, не, сладка моя Пинчи. Моля те, нека не се караме. Той ще бъде направо чудесен! Да не те обидих, мила Пинчи?

Прегърнаха се със сладникаво гукане.

— Махнете тези „бибипски“ капани! — креснах им.

Мис Пинч говореше на Кенди:

— Помислих, че ти ще искаш, поне този път…

Кенди се дръпна ужасена.

— О, не, не! Не бих понесла да докосна мъж. За каква ме смяташ! О, мила Пинчи, как бих могла да постъпя толкова гнусно? Никога, за нищо на света не ще ти изменя, дори с върха на кутрето си!

Мис Пинч й се усмихна отстъпчиво. Замрънка тихичко някаква мелодия без думи, пристъпи напред и започна да маха капана от лявата ми ръка по възможно най-болезнения начин. Повярвайте ми, пищях страшно!