Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 79

ЩРАК!

АУУУУУ!

Нещо стисна и лявата ми ръка!

И двете ми ръце бяха в чантата. Не можех да ги измъкна!

А слабият звук на полицейската свирка не спираше.

Идваше от чантата.

Рязък, самодоволен глас се обади зад мен:

— Така си и мислех.

Мис Пинч!

Натисна отстрани чантата с пръст и полицейската свирка млъкна.

Но това не беше всичко, което тя направи. Завря нещо твърдо и кръгло в бъбреците ми. Пистолет!

Страдах ужасно. Усещах пръстите си сякаш в челюстите на свиреп звяр. На два свирепи звяра.

— Не пътувам с метро до дома си — обясни ми тя. — Живея само на няколко пресечки оттук. Затова тръгвай кротко и без никакви крясъци. Този пистолет е с много слаб спусък. И никой минувач не може да го види. Стига си пищял. Правиш сцени и накрая май ще бъда принудена да повикам ченгетата. Тръгвай, Инксуич.

Прехапах устни. Някак понасях разпъващата ме на кръст болка. Куршум в бъбрека с нищо нямаше да подобри положението ми. Избягнах това, като тръгнах напред.

Прекосихме „Бродуей“. Минахме два квартала в северна посока. Пак завихме на запад.

Тя ме спря пред слизащи надолу стъпала — вход на подземно жилище в овехтяла сграда, засега отървала се от съдбата на повечето съборени постройки наоколо. Стъпалата бяха затрупани от сняг и боклуци. Виждах всичко през червената пелена на страданието.

Мис Пинч три пъти натисна звънеца.

После извади ключ и отвори решетката от ковано желязо. С друг ключ отвори вратата на подземието. С помощта на пистолета ме натика в малко преддверие. Затвори и заключи решетката, после вратата.

— Ако искаш, можеш пак да си пищиш — каза тя. — Това подземие е напълно звукоизолирано. Случайно го намерих. Освен това отзад има малка хубава градинка, където човек може да закопае ненужни трупове. Така че бъди послушен и прави каквото ти казвам.

С ритник ме вкара в следващата стая.

Въпреки заслепяващите ме мъки това място ме стъписа. Тя усети състоянието ми и обясни доволно:

— Сама съм проектирала обзавеждането.

Всичко беше в мрачно червено. По стените висяха подредени с вкус инструменти за изтезания. Гирлянди от камшици заместваха завесите. Средата на стаята заемаше грамадно легло, върху четирите му колони се зъбеха ухилени кошмарни мутри. В ъгъла с главата надолу висеше тялото — надявах се да е чучело — на козел. От него стърчаха множество стрелички.

— Сега просто седни на леглото, Инксуич.

Тя ми помогна с побутване на пистолета.

— Така, знам, че вероятно си доста напушен — продължи мис Пинч с присвити очи. — Мъжете са насилници, на които не може да се разчита. Следователно, не бива да започнем процедурата по махането на чантата, преди да вземем някои предпазни мерки. Иначе току-виж, си ми се изплъзнал.

С лявата си ръка тя разкопча палтото ми. Ръката й се плъзна и отпусна колана ми. Канех се да скоча, но май щях да си счупя зъбите в цевта на оръжието. Останах неподвижен.

Тя ми махна обувките.

Издърпа панталона.

Свали ми гащите.

Издрънча верига.

Закопчаваше стоманена окова на десния ми глезен. Дебелите пръстени на веригата я крепяха към предния десен стълб на леглото.