Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 76

— Че знам ли — той хвърли едно око на тълпата около Медисън.

— Смит от името на знаеш кой — добавих.

— Исусе! — задъха се репортерът.

Докопа дръжката на сирена за пожарна тревога и я завъртя със сила. Всички репортери се разтичаха да търсят пожара.

Влязох.

Медисън ме изгледа самоуверено.

— О, здравейте, мистър Смит. Петнадесет пункта, цитирам — „Медисън тържествува“, край на цитата. Поехме инициативата в свои ръце! И съм готов да се обзаложа, че ми носите възторжени отзиви от Бери!

— Нося ти една брадва, Медисън — казах свирепо. — Настъпил си някои свещени мазоли. Забравил си, че „Октопус“ не ти е клиент, затова запази съсипията си само за Гениалното хлапе!

— Съсипия ли? За какво говорите, Смит? Мистър Бери ми даде ясни и недвусмислени заповеди да направя така, че името на Гениалното хлапе да зазвучи във всеки дом, да го обезсмъртя!

— Не ти е давал никакви заповеди да намесваш в драсканиците си „Суиндъл и Крауч“! — прекъснах го. — Само да ги свържеш в новините с „Богъл, Гаудж и Хаунд“ и мистър Бери ще ти прекъсне телефона!

Това му подейства.

— Ох! — Той се прегърби. — Толкова трудно се работи с непрофесионалисти! Вие не разбирате същината на връзките с обществеността.

— Много добре я разбирам. Доверие, известност и конфликти, а? Известността днес ми струваше в хотелския апартамент 18 932.27 долара. А ти и аз ще си имаме грандиозен конфликт, ако не престанеш да намесваш „Суиндъл и Крауч“ и ако си въобразяваш, че „Октопус“ се нуждае от вниманието ти. Опомняй се навреме или ще ми загубиш доверието!

— Но това ми даде първа страница! — разхленчи се той. — Имах първа страница ден след ден! Връзките с обществеността са като майсторската стрелба. Има значение само колко пъти ще улучиш първа страница. А Медисън направи тази мишена на решето!

— И нея, и всичко останало! — сопнах се. — Сега се успокой. Влез в правия път и върши каквото ти беше поръчано. Оправи щетите, което нанесе на „Суиндъл и Крауч“ и на „Октопус“. Без повече заблудени куршуми, избиващи невинни минувачи! Отърви се от тези съдебни искове! Налучкваш твърде близо до болното място.

— Но и в отразяването на събитията трябва да има мъничко истина — възпротиви се Медисън. — Също като подправките…

— Няма да позволя — заявих.

Изведнъж той се засмя.

— Велико! Великолепно! Проумях. Сега вече ми е ясно! Съдебните процеси дават само за ден-два първа страница. После обикновено отпадат на втора и потъват. И това с нищо не променя генералната ми програма.

Той почти затанцува из кабинета си. Наблюдавах го с подозрение. Беше прекалено щастлив за човек, току-що сдъвкан и изплют в най-добрия стил на Апарата.

Той спря. От неговото честно, сериозно лице лъхаше искреност. Хвана ръката ми. Стисна я.

— Мистър Смит, благодаря ви за тази велика идея. Може и да не сте професионалист, но аз ви уверявам, че свежата гледна точка е като топъл повей за и без това прегрелия се ум.

Той се втурна към залата.

— ЕКИП! ЕКИП! Всички да се съберат при мен. Току-що ми дойде ВЕЛИКА идея!

Тръгнах си. И малка порция Медисън ми засядаше на гърлото.

Четвърта глава