Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 64

— Изи, имам си тайни обожатели. Ужасени са от мисълта, че мога да стигна до получаване на социални помощи.

— Да не сте изтеглил парите от банка? Тоест водят ли някакви следи към тях?

— Въобще никакви — успокои го Хелър. — Абсолютно неподлежащо на проследяване дарение.

Изи направи окончателния сбор.

— Олеле, олеле! Това означава, че ни остават само 400 000, за да си оправим сметките с Данъчната служба.

Хелър се пресегна. Измъкна няколко пачки от купчината.

— Нека бъдат 410 000, Изи. Бум-бум малко е закъсал с гардероба. Само от това ми се оплакваше цяла вечер.

Подаде десетте хиляди на Бум-бум.

Изи обмисляше планове и смяташе.

— Няма да платя на Данъчната. Ще пусна цялата сума в арбитражните операции, ще я умножа и чак тогава ще се разплатя с онези грабливи гойим. Японската йена е евтина като калта в Сингапур, но скочи до небето в Париж! Веднага ще се заема да…

— Изи, чакай малко.

Хелър се огледа. Котаракът се бе качил на бюрото му, седеше там и много напрегнато се взираше в Изи.

Хелър даде на Изи стодоларова банкнота.

— Върви да купиш на това коте одеялце, нов нашийник, купичка за храна и каквото още е нужно. То си няма дори приличен скафандър.

Изи взе парите, но попита:

— Котка ли ще държите тук? Че нали няма мишки.

— Този котак въобще не се занимава с мишки. Тясната му специалност са плъховете. Изи, това е много печен котак — професионален убиец. И ще ти бъде много приятно, като ти кажа, че аз му спасих живота, затова вече имаш с кого да споделяш отговорността за мен.

— О, да благодарим на небесата! — вдигна очи Изи. — Веднага ще му намеря и скафандър, каквото и да означава това.

Той тъпчеше парите в големи пластмасови торби, взети от бара. Провери да не е пропуснал някоя пачка, после излезе на бегом.

Котаракът явно се убеди, че Изи ще бъде послушен, защото се сви около настолната лампа и заспа.

Хелър разглеждаше портфейла, който измъкна в последната секунда от джоба на Черното палто. Намери някакви документи за самоличност. Показа ги на Бум-бум.

— Ингано Джон Скроконе. Чувал ли си това име?

— Не.

Хелър пак сведе поглед към документите.

— Аз май станах спец по събирането на документи. Ще трябва и този да го проверявам.

Бум-бум попита:

— Какво точно стана на онзи покрив?

— Шът! — каза му Хелър. — Заклех се на котака да не представям на съда доказателства срещу него. Там е пълно с отпечатъци от неговите лапички. Затова и аз, и той ще се позовем на Петата поправка.

— Тъй ли било? — промълви Бум-бум.

Котката се протегна и замърка.

Шеста глава

Ужасната гледка как моите сто хиляди долара попадат в ръцете на Хелър причини нещо на душевността ми. А както всички психолози знаят, когато душевността понася твърде много ритници, тя на свой ред си го изкарва на „его“-то. А когато и без това и двете вече са подути от тежки удари, започва синдромът „аз се побърквам“. От многобройните разочарования се претоварват и кръвоносните съдове, което води до епилептичен припадък.

Всички болни си имат свои начини да се облекчат. При някои е достатъчно да се разкрещят на жените си. Други пък с кеф пребиват кучетата си. Наложи ми се да мисля бързо — ако не си окажех веднага първа помощ, можех да стигна до нужда от психиатрично лечение. Пияниците често се разтушават с някоя и друга допълнителна чашка, но на мен май нямаше да ми помогне. Ала точно от суровата необходимост се ражда вдъхновението. Най-добре беше да зарадвам погледа си с малко пари. Бях сигурен, че този облекчаващ балсам за душата ще предотврати заплашващия ме епилептичен припадък.