Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 49

— Защо мислиш така? — настояваше Хелър.

— Защото замалко да пръсне по телефона „бибипнатото“ ми ухо, ето защо. Но откакто оня „бибипец“ Гунсалмо Силва затри Джими Тавилотврат — Канавката, тя не е същият човек. Затова си налягай парцалките, Джет. И да си страхотно вежлив. Казвай й „госпожо“, даже да не ти е говорила.

Стигнаха до Дванадесето авеню и се качиха на магистралата „Уест Сайд“, издигната на второ ниво над другите улици, след малко Бум-бум накара таксито да се гмурне надолу по едно от отклоненията.

Бяха на старото пътническо пристанище, отдавна опустяло заради монопола на самолетите в пътническите превози. Бледият надпис „Пюнърд Лайн“ беше закрит от ярък нов транспарант „СЪБЕСЕДВАНИЯ С КАНДИТАТИ ЗА РЪКОВОДНИ ДЛЪЖНОСТИ, ЗАЛА 205“.

При такова стълпотворение на товарни камиони, лимузини и цели рояци хора с вид на опитни мореплаватели Бум-бум се поизпоти, докато стигне до терминала.

Постройката беше огромна и малко приличаше на склад в напреднал етап на разруха. Бум-бум бутна някакви знаци за забранено паркиране и спря таксито в подножието на стълба.

Двама мъже се появиха като от въздуха от двете страни на колата. Изглеждаха груби здравеняци, с вдигнати яки на палтата и ниско нахлупени шапки. И двамата пъхнаха през прозорците на таксито дулата на едрокалибрени пушки — едната насочена към Хелър, другата към Бум-бум.

— К’во искате, бе? — каза единият. — Ох, да те вземат мътните, Бум-бум.

— Че и с Хлапето — обади се другият и се дръпна от прозореца. — Стига сте ни стряскали, бе. Поне дай сигнал с фаровете. Не знаеш ли, че нашата капа е тук?

— Всичко е нормално — викна първият нагоре към мецанина. — Дойдоха Бум-бум и Хлапето.

Тримата мъже горе прибраха насочените към колата автомати.

Хелър и Бум-бум затупуркаха по раздрънканите стъпала и тръгнаха по нещо като балкон, минаващ край сградата над гъмжащите долу тълпи и автомобили. Хората се нареждаха на три опашки и минаваха край три бюра. Половин дузина мъже в черни палта и нахлупени шапки ги разпитваха набързо. На бюрата имаше надписи съответно ДИРЕКТОРИ, КОРАБНИ ОФИЦЕРИ и АДМИНИСТРАТОРИ. Наоколо се разхождаха немалко униформени полицаи, които насочваха пристигащите. Много оживено място.

Бум-Бум и Хелър стигнаха до онази част от мецанина, която беше над и точно зад бюрата. Беше остъклена.

Вътре седеше Бейб Корлеоне. Беше облякла дълго до глезените палто от сребърна лисица, цилиндричната й шапка беше от същата кожа. Носеше бели копринени ботушки и бели копринени ръкавици. Настанена в голямо кресло, тя изглеждаше съсредоточена и величествена. Наоколо стояха четирима телохранители и трима чиновници. Пред нея имаше стена от екрани и компютри, сложени достатъчно ниско, за да вижда над тях кой минава през бюрата. По тонколоните до нея се чуваха разговорите долу.

Не погледна към новодошлите. Посочи място на няколко фута от себе си.

— Застани точно там, Джером Терънс Уистър — нарече го тя с неговото земно име.

Прозвуча зловещо.

На екраните се виждаха молби за назначаване, от някаква база данни изскачаха досиета на същите хора и техни снимки в едър план.