Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 153

— Продължавай със съобщението! — подканих този слабоумен.

— Ами докъде стигнах? О, да. И той каза, че много разчитали на вас. Ако този омразен офицер разбуни тази планета и особено ако с нещо се пречка на върхушката тук, нещата можели много да загрубеят.

Стараеше се да възстанови в паметта си остатъка от съобщението, лицето му се кривеше и мръщеше от усилията.

— Чакай малко — спрях го. — Щом си говорил с тази жена, докато пътувахте, какво си й казал?

Той незабавно изпадна в шок.

— Нищо. Нищичко, офицер Грис. Тя май се опита да измъкне сведения от мен, но аз й казах, че съм обикновен куриер и нищо не знам. Само пренасям документи. След това тя не ми обръщаше внимание. Почти през цялото време си стоеше в каютата. Мисля, че учеше някакъв език, защото чувах как работи машината.

— Сигурен ли си?

— О, божичко, да, офицер Грис. Ломбар Хист каза, че ще ме пречука, ако кажа на някой друг, освен на вас. Но почакайте, това не е цялото съобщение. Ломбар каза, че напълно разчита на вас да забавите този офицер при изпълнението на неговата мисия. Опиумът, „шпората“ и хероинът все така трябва да бъдат доставяни. И на нито една организация на Роксентър да не се пречи по никакъв начин. Ломбар е сигурен, че снабдителната линия ще бъде прекъсната, ако „И. Г. Барбен“ рухне. Но каза да ви предам, че имал добри новини за вас. Вече бил задействан план — не каза какъв, но бил сигурен, че след някое време ще може да ви каже „Давай!“ и съвсем спокойно ще убиете онзи мъж.

Ех, как се зарадвах да чуя това!

Но в главата ми изплува тревожна мисъл. Крек е говорила с този.

— Тя сложи ли шлем на главата ти?

— Жената ли? Не. Малко преди да излетим от Волтар, стражи от Апарата претърсиха целия кораб. Конфискуваха ни почти целия багаж. Взеха й всичко, освен едни дрехи, езикова машина и касети за нея. Та откъде да има шлем? А тя коя е?

— Гаджето на човека, за когото носиш съобщение да бъде убит — обясних му.

Не можах да устоя на изкушението.

А Олеле припадна в същия миг!

Бутнах картичките на „вълшебната поща“ в джоба му, за да поживее майка му до следващата куриерска задача.

Накарах стражите да го извлекат заедно с документите, заповядах да го заключат в затворническа килия до отлитането на „Бликсо“.

По даден от мен сигнал доведоха Кроуб. Добричкият учен доктор беше истинско плашило. Винаги мръсен, видът му никак не се бе подобрил след шест седмици в каютата на космическия кораб.

— Ти ли си „бибипецът“, по чиято заповед ме домъкнаха тук? — сопна се той.

— Е, излязохте от Спитеос — отвърнах. — Сега се намирате на прекрасна планета с хуманоиди, които нищо не подозират за целологията, нито за бебетата с пипала.

— Конфискуваха всичко, което носех! — викна той. — Нямам дори един електрически нож!

— Имаме предостатъчно електрически ножове и над пет милиарда човека, които никога не са виждали мъж с две глави, където би трябвало да са краката му.

Това възбуди любопитството му, както и очаквах. Сянка на подозрение се мярна в мислите ми.