Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 154

— Получихте ли заповед да научите език? И научихте ли го?

— Ами да. Само че езиците са пълна загуба на време. Че кой ще иска да говори с хората, като може да им прави разни интересни неща?

— Кажете ми „Добро утро“ на английски.

— Топро утру.

О, Богове.

— Попитайте ме как съм на английски.

— Ти си идно куше по име Джорш.

Да го „бибип“! Тъп „бибипец“. Мързелувал е по време на цялото пътуване! Не можех дори да го пусна извън този хангар.

— Доктор Кроуб — заявих му, — ще ви затворя в една стая и ще ви държа там, докато овладеете до съвършенство един от планетните езици.

— Какво?

— Каквото чухте. И ако толкова ви се иска да поизлезете, да разгледате местността и да започнете плодотворна работа, ще си вземете езиковата машина, която са ви дали, и ще си забиете носа в нея. А когато сте в състояние да разговаряте с местните жители, ще ви намеря интересна работа, но не и преди това.

Някак не получих в отговор бурната радост, която очаквах. Той просто стоеше срещу мен и ядно ме дълбаеше с поглед.

Вероятно смяташе Земята за първобитно и варварско място, без дори следа от култура. Но това не е вярно. Тук са създали психологията и психиатрията — великолепни, изумителни постижения.

Обикновено носех със себе си два-три евтини учебника, за да се консултирам с тях, ако попадна на по-заплетен проблем. Бръкнах в джоба на туниката си и ги извадих. Заглавието на единия гласеше „Неистовата психология“. Другият беше „С психиатрията чак до дъното“. Те непременно щяха да му докажат ползата от изучаването на английския език. Подадох му ги.

— Прочетете ги — посъветвах го — и ще видите колко ценен език е този!

Взе ги. Започна да ги прелиства. Видя рисунка на мозък и очите му грейнаха.

Повиках с жест капитана на стражата и му казах да пъхнат Кроуб в някоя от по-хубавите килии, но да не го пускат, преди да заповядам.

Когато му дойдеше времето, щях да го насъскам срещу Хелър. Нали самият Хелър поиска целолог! Усмихнах се.

Дотук успешно се справих със задачите си. Един от стражите дори веднъж ми отдаде чест.

Поисках от капитана да доведат жената от кораба.

Осма глава

С бдителност, приспана през месеците, докато не я бях виждал, бях забравил напълно как ми влияеше присъствието на графиня Крек. Когато застане пред тебе, не можеш да пропуснеш този факт.

Носеше куртка на космонавт с вдигната яка. На краката й видях космонавтски ботуши. Златистата й коса беше сплетена като корона около главата.

Изгледа ме с пронизващите си сивосини очи и попита:

— Добре ли е Джетеро?

Бързо си подредих мислите. Всичко висеше на косъм.

— О, да! — успях да измънкам.

— Нищо ли не му е попречило? — продължаваше разпита си тя.

Сега беше моят шанс. Можех да спечеля само ако изиграя ролята си без грешка. Притиснах с ръка стомаха си.

— Не! — припряно отговорих аз. — Май не се чувствам добре. Трябва да съм изял нещо развалено на обяд.

Аха! Точно попадение! Тя се усмихна едва-едва. Мислеше, че хипнотичните й внушения още ми действат, „бибипката“ проклета! Остави на пода малката чанта, която носеше.