Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 151

Твърде смътно си представях осъществяването на подобен план. Но вече виждах заглавията по първите страници, както Медисън би ги изрецитирал — БАНКА ПОЛИТА ВЪВ ВЪЗДУХА. ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ ПРОВЕЖДАТ РАЗСЛЕДВАНЕ.

Ала на него казах:

— Скоро, скоро! Подушвам велики събития.

Както и да е, не бях дошъл да си приказваме за глупости.

— Радвам се да го чуя — рече Стаб. — Тъкмо вече си мислех, като не идвахте да видите как върви работата, че вече се отметнахте от пиратството и се примъкнахте при Имперските офицери.

— А, него също ще го докопаме — уверих го аз.

Тръгнах към канцелариите. Намерих каквото търсех. Стаичка близо до тунела към главния изход. Нямаше да се бутам в „Бликсо“. Щяха да ми ги доведат тук. Така постъпвате, когато имате власт. Накарах стражите да поразместят това-онова и да сложат бюро и стол, където ги исках. Щяха да влизат при мен. Щях да ги оставя прави. Така ще разберат кой контролира положението. Дори изтръгнах от стражите обещание, че тази вечер ще ми отдават чест. Те свиха рамене. Казах им, че на другия ден ще получат специален отпуск, и те се съгласиха.

Сцената беше наредена. Върнах се в стаята си и се обадих на таксиметровия шофьор кога да чака в готовност при казармите до изхода.

Обадих се и в болницата. След предпазливо зададени въпроси научих, че Рат ще е готов да пътува следващия ден. Казах на Прахд да бъде на мое разположение в девет вечерта и да е готов за операция, без да му асистира друг. По тази незащитена линия той не можеше да ми противоречи.

Фахт Бей не можеше да възразява, защото това бяха редовни разходи по изпълнението на мисията. Намерих го по вътрешната комуникация на базата и му казах, че искам два отделни самолетни билета до Ню Йорк и обичайните джобни пари.

— Ще ми бъде нужен американски паспорт — продължих. — За жена. Възраст — около двадесет. Донесете снимката в гардеробната, когато жената тръгва. Всичко да е готово за утрешния самолет. Някакъв проблем?

— Не. Тъкмо от „И. Г. Барбен“ пратиха няколко празни документа за наркокуриери, но ще трябва да им съобщя името и рождената дата, за да попълнят досието. Така че какво име да впиша?

Реших да бъда леко саркастичен.

— Хевънли Джой Кракъл. От Слийпи Холоу, щат Ню Йорк.

— Вие заминавате ли? — с прекомерна надежда попита той.

— Не. Това е напълно в рамките на служебните задължения — отсякох аз. — Така че гледайте да не се оплескате. Не забравяйте да сложите стари имиграционни печати в паспорта. Ще оставя подпечатаната от мен заповед при фотографа.

— Мога да включа и самолетен билет за вас — подкани ме той.

Прекъснах връзката.

Облякох униформата, окачих на врата си нещото, което трябваше да мине за знак на ранга ми. Сгънах мечото палто и шапката от каракул, за да ги взема със себе си. Пъхнах някои справочни текстове в предния джоб на туниката. Събрах пълен аудио-видео комплект за следене, запечатах го и го прибрах.

Всъщност нервите ме друсаха. Крек или само мисълта за нея ми действаха така. Твърде жив беше споменът за алените й токчета, с които смачка на пихтия онзи жълтия. А срещу такъв гигант аз не бих се изправил дори с бластери по джобовете си, дори за пари. От тази мисъл не ми ставаше по-леко. Развали ми апетита за вечеря.