Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 149

— Трябва да се връщаме, за да кажем на приятелките, че победихме!

Хелър я поправи:

— Почти победихме. Трябва да мине и през Съвета за сигурност, за да се превърне в световен закон.

— Ела с нас — примоли се Марджи, вкопчена в Хелър.

Той поклати глава.

— Не мога. И чуйте ме добре, всички. Забранявам ви да казвате на когото и да било в „Грейшъс Палмс“, че сте ме видели. Не искам никоя от вас да пострада.

— Дори не даваш един малък шепот? — помоли Минет.

— Нито един — отряза Хелър. — Не искам да ви изхвърлят на улицата само защото се срещате с мен. Обещайте ми.

— Ох, хубаво момче — въздъхна Бьолах. — В такъв славен момент! Ти им липсваш, хубаво момче. Когато говорим за тебе, момичетата реват!

— И вие ми липсвате — рече Хелър. — Но сега вървете да кажете великата новина. Ако това мине и през Съвета за сигурност, светът ще ви бъде задължен. Вие сами направихте всичко.

Нацелуваха го по бузите. Не искаха да пуснат ръцете му. Но най-после забързано тръгнаха надолу по Еспланадата.

Хелър ги гледаше, докато се скриха зад ъгъла. Чак тогава бавно се извърна към реката.

До него крачеше тромаво една чайка.

— Е, чайко — заговори й той, — ако имаме късмет, Съветът за сигурност също ще приеме резолюцията, тогава и ти ще бъдеш в безопасност. А мис Симънс ще трябва да проумее, че съм на нейна страна.

Разтресох се чак до подметките на обувките си. Да, ако беше вярно, че ще я приемат, мис Симънс не само щеше да бъде на негова страна, ами и в краката му! Тя дори щеше да му ПОМОГНЕ да се сдобие с дипломата си! Но макар и самата загуба на ценен съюзник да беше неприятна, не от това се смръзна душата ми.

А от суровата, страшна сила на този мъж! Той злоупотреби с жени, за да пробута резолюция през Общото събрание на ООН! Можеше да използва жените за каквото му хрумне! Впечатлението, което остави у вдовицата Тайл, доказваше напълно това.

О, не смазах аз както трябва този Хелър! Той все си оставаше невероятно опасен. Дори не бих се опитал да схвана какво намираха в него жените — ала бяха като глина в ръцете му!

Ами че така скоро щеше да установи монопол върху всички жени на планетата! Не оставяше нито една за другите!

Да, сега разбирах, че се налага да предприема още нещо. Но с какви възможности разполагах? Крачех из канцеларията. Какво бих могъл да направя?

Бръмна сигнал. Нетърпеливо взех апаратчето на вътрешната комуникационна мрежа.

Фахт Бей.

— Само се обаждам да ви напомня, че товарният кораб „Бликсо“ по график ще кацне тази нощ. Капитан Болц винаги иска да ви види, макар че не мога да разбера защо. Така че не побягвайте нанякъде, та да е трудно да ви намерим.

Той прекъсна връзката.

Прекрасно чувство на облекчение ме обля с топла вълна. „Бликсо“! Разбира се! С блестяща предвидливост аз вече бях решил проблема, с който се сблъсквах едва сега!

С мъничко късмет щях да видя графиня Крек качена на този кораб. А тя щеше да заколи Хелър, дори само за поглед към друга жена! Щеше да го накара да тъпче на място, точно както стана на Волтар!

Засмях се от трескаво задоволство.

Всичко беше оправено!

Умен съм си. Преподавателите ми в Апарата бяха непоклатимо прави. Умен съм!