Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 141

Не му оставаше друго, освен да се моли!

Ще види той какво означава да правиш добрини на една планета!

Планетите и техните жители съществуват, за да бъдат издоени от властващия елит. Човек трябва да осъзнае това до дъното на душата си, иначе прави разни глупости — например стреми се да помага на хората.

Боговете са създали отрепките, за да станат жертви на превъзхождащите ги хора, такива като Хист и Роксентър. А онзи, който не мислеше така, нямаше да бъде споменат от историята дори с най-дребен шрифт.

Прегръщах сам себе си, ликувайки.

И накрая метнах едно одеяло върху екрана.

Имах да върша по-важни неща от това да наблюдавам последните гърчове на някакъв си „бибипски“, тъп Имперски офицер с глупашки мании, че може да помогне на този свят.

Трета глава

В девет вечерта се протягах на леглото в моята стая, предвкусващ и сияещ. Всички светлини бяха угасени, както тя винаги предпочиташе. Но имаше една огромна разлика — бях свалил от себе си всички дрехи, само се наметнах с чаршаф, както се опакова подарък.

О, каква изненада я очакваше! Ау! Разбира се, превръщах това във велико събитие, но нали такива бляскави моменти не се случват често в живота.

Чух лек шум до вратата. После някой опипа леглото и то потрепери.

След миг вече усещах тежестта и топлината на тялото й до себе си. Разтресох се от възбуда.

— Скъпа — прошепнах.

Протегнах ръка да я опипам. Както винаги, беше напълно облечена.

Тя леко се дръпна.

— Е, каква е изненадата? — попита.

Напипах ръката й. Придърпах я под чаршафа. Накарах пръстите й да ме докоснат по гърдите, после ги бутнах надолу.

— Чувстваш ли това? — прошепнах, леко задавен от страстта. — Виж какво имам за тебе.

Пръстите й го докоснаха.

— Какво става, ПО ДЯВОЛИТЕ?

А, знаех си, че ще бъде изненадана!

Пръстите й се дръпнаха. После пак посегнаха и обгърнаха члена ми.

— Ей! — възкликна тя. — Що за номер ми правиш? Изкуствен ли е? Мамиш ме, а? Ами я да видим тогава!

Пръстите й зашариха навсякъде, опипваха наоколо. Ноктите й се оказаха доста остри. Тя се опитваше да намери връзките, с които е прикачен.

— Не, не! — бързо казах аз. — Истински е!

— Ще видим тази работа! — мрачно отвърна тя.

Стисна здраво и дръпна мощно!

— ОООУУУ! — писнах аз.

— О, Аллах милостиви, НАИСТИНА е истински!

Аха, знаех си как ще се учуди!

Тя опипваше отгоре, за да проучи диаметъра и обсега на проникване.

Дръпна се и изведнъж се надигна да седне.

— Ей, „бибип“ такъв! — изсъска. — Коварен, скапан „бибип“! — Зле насочен юмрук ме прасна по челюстта. — Първо ти е толкова „бибипски“ малък, че не може и да го намериш! По-малък, отколкото на момченцата! А сега ти е толкова „бибипски“ голям, че никой никъде не може да го пъхне!

Нима чувах тиктакане? Да! Светещият циферблат на секундомер. Тя май се взираше в него. За да е сигурна, че са минали петте минути!

— Утанч, моля те. Сигурен съм, че нещо ще измислим. Утанч, направих това само заради тебе. Моля те да размислиш. Моля те, дай ми ръката си. Не е толкова зле. Само малко по-голям от нормалното! Утанч, има си и други предимства…